Футболът често се свежда до сухи цифри и резултати, но това, което се случи в Осло след края на Световното първенство, надхвърли рамките на спорта. Въпреки поражението с 1:2 от Англия в драматичен четвъртфинал с продължения, норвежкият народ отказа да се предаде на тъгата. Вместо сълзи, столицата стана свидетел на истински празник, който превърна отпадането на отбора в символ на националното възраждане.
Сцената в центъра на града беше сюрреалистична – хиляди привърженици, облечени в националните цветове, заляха улиците в дълбокото полунощно време. Кралският дворец се превърна в епицентър на едно необичайно събитие: „викингското гребане“. Този ритмичен ритуал, при който феновете имитират гребци в древен кораб, се превърна в разпознаваемо лице на турнира и в знак за пълното единство между играчите и страната им.
Пътят на Норвегия до този етап беше изпълнен с сензации, които никой не очакваше. След победата над Кот д’Ивоар, викингите шокираха света, побеждавайки Бразилия с 2:1. Ерлинг Холанд бе главният архитект на този успех, вкарвайки и двата гола, но истинската победа беше в сплотеността и вярата на един състав, който доказа, че може да се изправи срещу най-големите гиганти в спорта.
Това постижение е историческо за страната, която досега никога не бе печелила мач в елиминационната фаза на Световно първенство. Дори решаващият удар от Джуд Белингам не успя да заглуши ентусиазма. Под звуците на националния химн и рок хитовете на „Туистед Систър“, норвежците празнуваха не загубата, а пътуването, което ги направи горди отново.
Влиянието на това „гребане“ излезе далеч извън стадионите, навлизайки в училищата, военните бази и дори в кралския двор. То се превърна в метафора за това, че цялата нация е в една лодка, независимо от крайния резултат. С надеждата за триумф на предстоящото Европейско първенство, Норвегия си тръгна от турнира с високо вдигнати глави и усещането, че най-доброто предстои.
