Софийският център се превърна в епицентър на духовното изкуство, когато тържественият звън на камбаните на храм-паметника „Св. Александър Невски“ обяви началото на спектакъла „Рилският пустинник“. Събитието, посветено на 1150-годишнината от рождението и 1080-годишнината от успението на св. Йоан Рилски Чудотворец, бе открито с изпълнението на националния химн от Гвардейския представителен духовен оркестър.
Постановката, създадена от отец Кирил Попов и режисирана от Пламен Карталов, представи вълнуваща музикална поема, която прославя живота и делото на светеца. Режисьорът подчерта, че откритата сцена и внушителната архитектура на катедралата не са просто декор, а активни участници в действието, които сливат музикалните вибрации с божествената атмосфера на мястото, създавайки усещане за пълно единство.
За Патриарх Даниил, който присъства на събитието, „Рилският пустинник“ е повече от спектакъл – той е повод за дълбок размисъл върху духовните и нравствени устои на българския народ. Според него образецът на светост, олицетворен от св. Йоан Рилски, служи като важен ориентир и морален компас в съвременния свят, напомняйки за историческия път на православния народ.
Спектакълът, който премиерна през 2023 г., вече се е утвърдил като истински хит в рамките на фестивала „Опера на площада“, като всяко представление привлича пълни трибуни. В ролята на св. Йоан се изявиха Атанас Младенов и Добрин Досев, подкрепени от талантливи изпълнители като Николай Петров, Ангел Христов, Бисер Георгиев, Александър Василев и други.
Мащабът на постановката бе допълнен от мощното звучене на оркестъра и хора на Софийската опера, както и от участието на детска вокално-театрална формация под ръководството на Димитър Костанцалиев. Музикалното ръководство бе поверено на диригентите Жорж Димитров и Виолета Димитрова, които обединиха гласовете и инструментите в единен духовен зов.
Тържеството обедини представители на църквата, държавната администрация и международни гости. Освен Негово Светейшество Патриарх Даниил, в публиката бяха министърът на културата Евтим Милошев, както и посетители от САЩ и Великобритания, които се докоснаха до величието на българското духовно наследство.
