Макар последните данни от Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ да показват леко повишение при Свищов, Русе и Никопол, това едва ли може да се нарече истинско облекчение. Тези няколко сантиметра са по-скоро илюзия за стабилност, отколкото реално решение на дълбоката криза, която обгърна една от най-важните водни пътища в Европа.
Корабоплаването остава в тежко състояние, като ограниченията за газене продължават да важат по целия български участък. За товарните кораби това означава болезнен компромис – сериозно намаляване на превозвания товар, за да могат да се движат в плитките води, което неизбежно води до по-високи разходи и спад в ефективността на речния транспорт.
Екологичният удар се разпрости и до енергетиката, достигайки до безпрецедентни нива. За първи път от повече от половин век АЕЦ „Козлодуй“ бе принудена да намали мощността на един от своите блокове, което подчертава колко критично е станало нивото на реката за националната сигурност.
Проблемът надхвърля границите на България. В Румъния се отчетеха нива, които не са виждани от 1996 година, а в Сърбия и Хърватия пясъчните плитчини превърнаха реката в капан за плавателните съдове. Сателитните кадри от август само потвърждават мащаба на катастрофата, показвайки огромни сухи площи там, където доскоро е текла вода.
Въпреки че в момента няма нови заседнали кораби, тревожните цифри при Лом, Силистра и Оряхово напомнят, че рискът остава висок. Продължителната суша и горещините превърнаха Дунав в символ на климатичните промени, които изискват спешни мерки, а не просто надежда за няколко сантиметра повече вода.
