Река Дунав се превърна в непреодолима бариера за десетки товарни кораби, които от месеци стоят приковани към дъното край Русе и Свищов. Критично ниските нива на водата парализираха корабоплаването по международния воден път, превръщайки планираните курсове в безкраен престой на котва. За капитаните и екипажите това не е просто логистичен проблем, а сериозен удар по техните доходи и професионално бъдеще.
Емблематичен пример за тежката ситуация е корабът „Свети апостол Тома“, който вече трети месец не може да продължи маршрута си към Унгария с товар от изкуствени торове. Капитан Иво Стоянов споделя, че за него това е безпрецедентна криза в 40-годишната му кариера. Въпреки че екипажът продължава да изпълнява дежурствата си, липсата на движение означава загуба на командировъчни и сериозни финансови щети за корабособствениците.
Опитите да се заобиколи блокадата чрез претоварване на по-малки баржи се оказват скъпо и рисковано начинание. Щурманът Даниел Иванов предупреждава, че дори с намален товар преминаването през българския участък крие опасност от засядане и сериозни повреди по плавателните съдове. В същото време, румънската страна изглежда по-подготвена, но за българския участък това остава непосилно предизвикателство.
Един от основните фактори за задълбочаване на проблема е спирането на дейността по драгиране на речното корито. Инженер Валери Иванов от „Дунавски драгажен флот“ обяснява, че при тези ниски нива техниката е почти безсилна. Очакванията за зимата са още по-песимистични, тъй като евентуално замръзване на реката може да удължи принудителния престой до пролетта.
В основата на проблема стои липсата на модерни хидротехнически съоръжения, които от години съществуват само като чертежи. Докато в Австрия и Унгария речното корито е коригирано с траверси и диги, осигуряващи целогодишно плаване, у нас реката е оставена на произвола на природата. Експертите са категорични, че без мащабни инвестиции в инфраструктурата, българският участък на Дунав ще продължи да бъде тесен капан за икономиката и моряците.
