Когато двама творци като Деян Донков и Недялко Славов се събират за втори път след огромния успех на „Камбаната“, очакванията на публиката естествено се покачват до небесата. Именно така започна и премиерата на „Последното бягство на Дон Жуан“, която трябваше да бъде кулминацията, откриваща 22-ото издание на Есенния салон на изкуствата в Пловдив.
Реалността обаче се оказа далеч от празника. Вместо да бъдат завланени от историята, значителна част от зрителите в Античния театър предпочетоха да се „избегнат“ от представлението още в самото начало. Социалните мрежи се изпълниха с иронични коментари, че заглавието на моноспектакъла е било твърде буквално за тези, които напуснаха местата си преждевременно.
Една от основните критики беше насочена към техническото изпълнение. Огромната открита сцена се оказа твърде предизвикателна за озвучаването, което доведе до това гласът на Донков да се губи в пространството, а текстът да стане напълно неразбираем за хората, седящи в горните редове.
От артистична гледна точка, част от публиката определи играта на актьора като монотонна и скучна, лишена от онова въздействие, което се очаква от личност с неговия опит. Театроведи и експерти дори охарактеризираха постановката като „антитеатър“ – нещо, което е абсурдно само за да се нарича театър, без да носи истинска смисленост.
Завършекът на вечерта остави усещане за силно неудобство. Докато някои критици смятат, че точно това чувство е било целта, за да се предизвика промяна в зрителя, за мнозина то просто се превърна в разочарование от проект, който не успя да достигне високите стандарти на своя предшественик.
