Представете си една улица, изпълнена с хора, които плачат от щастие, прегръщат се и гледат с невероятен трепет как българският триколор отново се издига над града. Това не е просто сцена от филм, а реалността от 25 септември 1940 г., когато Южна Добруджа, след 27 години румънска власт, най-накрая се завърна в пределите на родината си.
Историята на Добрич е разказ за устойчивост и търсене на идентичност. Преди да получи сегашното си име, градът е бил известен като Хаджиоглу Пазарджик. През 1882 г. той е преименуван на Добрич, в чест на средновековния владетел Добротица, който е управлявал региона през XIV век. Това преименуване не е било просто административен акт, а опит за възвръщане на връзката с българското Средновековие.
Пътят към свободата обаче е бил осеян с трудности. След Междусъюзническата война през 1913 г. и Ньойския договор от 1919 г., регионът е откъснат от България. Но духът на хората не е бил сломен. Една от най-драматичните страници е „Добричката епопея“ през септември 1916 г., когато генерал-лейтенант Иван Колев и българската конница спасяват града в жестоки сражения. Днес Военното гробище в Добрич, където почиват над 3000 воини, остава като мълчалив паметник на тази кървава цена за националното единство.
Окончателното завръщане на града става възможно благодарение на дипломатическите усилия и Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. Когато на 25 септември българските войски навлизат в града, това е било повече от военно движение – това е било сбъдването на мечта за хиляди хора, които са чакали да се почувстват отново у дома.
Но дори след завръщането, градът е изпитван. През 1949 г., под влиянието на социалистическия режим, Добрич е преименуван на Толбухин, в чест на съветския маршал Фьодор Толбухин. Въпреки че официалните документи са носели новото име, в сърцата и разговорите на местните жители градът е останал Добрич.
Кръгът се затваря едва през 1990 г., когато президентът Желю Желев възстановява историческото име на града. Символично, указът е обнародван точно на 25 септември. Така тази дата се превръща в многопластов празник – ден на освобождението, на завръщането и на възвръщането на истинското име, което свързва съвременния град с неговите средновековни корени.
