
Министърът на външните работи Велислава Петрова очерта нова посока за българската външна политика по време на ключова среща в Брюксел. Основният акцент в изказването ѝ бе поставен върху необходимостта от пренасочване на усилията от предоставяне на военна помощ към засилване на дипломатическия диалог за мир.
Въпреки това, Петрова подчерта, че София не може напълно да се дистанцира от подкрепата за Украйна. Причината е стратегическа и историческа – необходимостта от защита на българската общност в региона, която е най-голямата по численост там. Според външния ни министър, Европа трябва да играе водеща роля в преговорния процес, тъй като именно тя е основният финансов и военен донор на Киев.
По отношение на сигурността, Петрова припомни, че съществуващите структури като ОССЕ и НАТО предоставят необходимата рамка за диалог. Основният въпрос пред международната общност обаче остава дали Русия има искрена готовност за търсене на общи решения, или предпочита да поддържа конфликтна среда.
Министърът изрази и резерви относно начина, по който Европа се представлява в преговорите, като призова за по-голяма яснота относно мандатите на преговарящите. Тя подчерта, че ЕС разполага с институционални механизми, които биха могли да бъдат използвани по-ефективно за постигане на единна позиция.
Важна част от изявлението засегна и икономическия аспект на санкциите срещу Русия. България е поискала изключения за две банки с мажоритарна българска собственост – Първа инвестиционна банка (оперираща в Русия) и Инвестиционна корпоративна банка. Аргументът е, че при налагане на санкции върху тези активи, те ще преминат в ръцете на руската държава, което би било контрапродуктивно и би довело до загуба на български капитали, вместо до натиск върху Москва.
