Управителят на Българската народна банка (БНБ) и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), Димитър Радев, сподели ключови виждания относно паричната политика, инфлационните процеси и фискалната стабилност. В обръщението си той подчерта, че последните решения на ЕЦБ относно лихвените проценти са внимателно обмислен отговор на инфлационния натиск, но не предначертават бъдещи действия. Бъдещата посока ще бъде изцяло зависима от постъпващите икономически данни.
Радев отбеляза, че въпреки липсата на широкообхватни вторични ефекти от инфлацията, рисковете остават насочени нагоре. Основна причина за това е продължаващият енергиен шок, който може да се окаже по-дълготраен от първоначално предвижданото. Всяко бъдещо решение – дали за повишение на лихвите или за пауза – ще бъде взето след преценка на инфлационните очаквания, силата на трансмисия на паричната политика и състоянието на икономическия растеж.
За малки отворени икономики като българската, от решаващо значение е поддържането на разумна фискална политика и запазването на стабилни финансови резерви. Това е ключов фактор за справяне с външни шокове и за осигуряване на макроикономическа устойчивост.
Анализът на ЕЦБ показва, че инфлацията се очаква постепенно да намалява, но диапазонът на възможните сценарии остава широк. Преносът на по-високите цени на природния газ към крайните потребители може да се ускори, докато ефектът върху цените на електроенергията все още е обект на анализ. Икономиката на еврозоната показва известна устойчивост, но тя не означава неуязвимост.
Финансовите условия се затягат, а външната среда е несигурна. Това води до диференциран баланс на рисковете – възходящ за инфлацията и низходящ за растежа. Силата на търсенето е ключов фактор за това как икономиката ще поеме енергийния шок.
Основният въпрос пред паричната политика не е само движението на цените на енергията, а дали по-високите енергийни разходи ще променят ценообразуването, формирането на заплатите и инфлационните очаквания в дългосрочен план. Към момента не се наблюдават широкообхватни вторични ефекти, като растежът на заплатите се забавя и инфлационните очаквания остават относително стабилни.
Въпреки това, данните показват повишение в потребителските очаквания за инфлацията в средносрочен план, което налага внимателно наблюдение. Паричната политика действа с известно закъснение, поради което е важно да се даде време на предходните решения да окажат ефект. Търпението обаче не означава пасивност, а готовност за действие при необходимост.
За България, като малка и отворена икономика, е от съществено значение да допълва общата парична политика със стабилни национални политики. Това включва управление на цикличните рискове, преход към модел на растеж, базиран на производителността и инвестициите, както и укрепване на фискалната позиция. Надеждните публични финанси, възстановените буфери и способността за адаптация са най-добрата защита срещу бъдещи шокове.
