Представете си лечебно заведение, което за десет години се е превърнало в неофициален дом за човек с тежки психични проблеми. В центъра на София, в сградата на III ДКЦ, един 48-годишен мъж е намерил подслон, който обаче се превръща в кошмар за персонала и пациентите.
Ситуацията е критична – агресивното поведение и неочакваните нахлувания в кабинетите са ежедневие. Най-тревожният момент е бил нахлуването на мъжа по време на преглед на бременна жена, което е оставило пациентката в състояние на шок и е подчертало огромния риск за сигурността в заведението.
Проблемът не е само в индивидуалното поведение, а в порочния кръг, в който е попаднал мъжът. Той преминава през краткосрочно лечение в психиатрични клиники, където състоянието му се подобрява, но след изписването, оставайки без дом и грижи, той прекъсва терапията и се връща в поликлиниката.
Въпреки че д-р Валентина Христова и екипът ѝ многократно са сигнализирали към полицията и спешната помощ, тези реакции са само временно „гасене на пожари“. Липсата на трайно решение превръща институционалния отговор в безсмислен механизъм, който не решава корена на проблема.
Според Ваня Григорова от Столичния общински съвет, тук се сблъскваме с системен социален провал. Здравеопазването може да лекува, но не може да осигури покрив. Когато центрове като „Проф. Никола Шипковенски“ са препълнени, хората с тежки заболявания просто се изхвърлят обратно на улицата.
Този случай е ясен сигнал, че е необходима реформа в социалните услуги. Без дългосрочна грижа и подкрепа за бездомните с психични разстройства, лечебните заведения ще продължат да бъдат притиснати между медицинския дълг и необходимостта от сигурност за своите пациенти.
