Ангела Меркел, която отдавна е оставила канцлерския пост, се завърна с неочаквано рязко и тревожно послание към германския народ. Само дни преди регионалните избори в Саксония-Анхалт, тя призова гражданите да не приемат демокрацията за даденост, а активно да се борят за нея. Причината за тази тревога е стряскащият възход на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която заплашва да промени политическия пейзаж на страната.
Статистиките са безпощадни и рисуват мрачна картина за традиционните политически сили. Актуалните проучвания на ARD и ZDF показват, че АзГ се движи към исторически рекорд от 40% до 42% подкрепа – почти двойно повече от резултата им през 2021 г. В същото време Християндемократическият съюз (ХДС), който управлява провинцията от две десетилетия, се срива към историческо дъно с резултати около 22-23%.
Меркел подчерта, че това вече не е локален проблем, ограничен само до бившата Източна Германия. Според нея възходът на АзГ се е превърнал в „общогермански феномен“, който обхваща и западните провинции. Това означава, че недоволството и радикализацията се разпространяват в цялата федерация, което прави ситуацията много по-сериозна.
Една от най-критичните точки, посочени от бившия канцлер, е способността на АзГ да доминира политическия дискурс. Партията е успяла да наложи своите теми в кампанията, принуждавайки останалите политически играчи да реагират на нейните послания, вместо да представят собствени визии. Това влияние над разговора е форма на власт, която надхвърля простото броене на гласове.
Лицето на този възход в Саксония-Анхалт е 35-годишният Улрих Зигмунд. Въпреки че се опитва да изглежда по-умерен, неговата програма остава бескомпромисна по въпросите на миграцията, екологичните политики и подкрепата за Украйна. Интересен е обаче парадоксът, че докато партията води, в директен сблъсък за поста министър-председател, кандидатът на ХДС Свен Шулце все още води в предпочитанията на избирателите.
Дори при евентуална победа, пътят на АзГ към реалната власт е блокиран от т.нар. „защитна стена“ на останалите партии, които отказват коалиции с тях. Проблемът е, че при 40% подкрепа, създаването на алтернативно правителство става математически изключително трудно и може да принуди консерваторите да търсят неудобни съюзи, например с Левицата.
Изборите на 6 септември ще бъдат ключов тест не само за Саксония-Анхалт, но и за цялата Германия. Те ще покажат дали предупрежденията на Меркел за необходимостта от активна защита на демократичния модел ще бъдат чути, или пък гласът на недоволството ще получи мандат да промени системата отвътре.
