България продължава да се сражава с една тревожна тенденция – системното намаляване на населението си. Към края на 2025 година страната е достигнала брой от 6 423 207 жители, което означава, че за една година сме загубили още 14 153 души. Този спад от 0,22% е продължение на негативния тренд, наблюдаван и през предходните периоди.
Един от най-сериозните проблеми е застаряването на обществото. Средната възраст в страната вече е достигнала 45,4 години. Разликата между градските и селските райони е осезаема – докато в градовете средната възраст е 44,6 години, в селата тя се изкачва до 47,7 години. В същото време само 58,6% от населението, или около 3,7 милиона души, се намират в трудоспособна възраст.
Картината на българското село е особено тъжна. В момента има 192 напълно обезлюдявани населени места, а в близо една четвърт от всички села живеят по-малко от 50 души. Контрастът е огромен – докато село Лозен остава най-голямото с над 6600 жители, град Мелник се утвърждава като най-малкия град в страната с едва 181 души.
Интересен е и миграционният баланс, който всъщност е единственият положителен фактор в статистиката. През 2025 г. България е привлякла 44 640 души. Сред тях най-голям е делът на гражданите от Турция, Украйна и Германия, като значителна част от дошлите са български граждани, които са решили да се завърнат в родината си. Повечето от тях (над 72%) са в активна възраст между 15 и 64 години.
От друга страна, емиграцията е значително по-ниска, като само 9 555 души са напуснали страната, като повечето от тях са мъже. Това създава положителен механичен прираст от над 35 хиляди души, който обаче не е достатъчен, за да компенсира демографската криза.
Истинската драма се крие в естествения прираст, който остава дълбоко отрицателен от десетилетия. Само през 2025 година разликата между умрелите и новородените е довела до загуба на 49 238 души. Именно този „демографски дупка“ е основната причина България да продължи да се свива, въпреки че все повече хора избират да се заселят тук.
