29 юни – дата, изписана със златни букви в календара на Православната църква. Денят, в който почитаме паметта на двама от най-великите апостоли – светите Петър и Павел, чиито житейски пътища, макар и различни, се пресичат в общата мисия да разпространяват Христовото учение.
Представете си един обикновен рибар, Петър, който оставя мрежите си, за да последва един необикновен Учител. Откровението, че Исус е Христос, Божият Син, го превръща в „камък“, върху който е изградена Църквата. Неговата вяра е непоколебима, но и човешка – със своите съмнения и отричания, които само подчертават силата на покаянието му. До края на дните си той е ревностен проповедник, преследван и накрая разпнат на кръст, но с главата надолу, защото не се е сметнал достоен да умре като своя Господ.
А сега си представете Савел, фанатичен гонител на християните, който диша заплахи и убийства. На път за Дамаск, ослепителна светлина го поваля на земята, а глас от небето го пита: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“. След три дни чудотворно изцеление, Савел, вече Павел, се преобразява. От най-големия враг на новата вяра, той се превръща в нейния най-пламенен защитник, апостол на езичниците, който пътува надлъж и нашир, основава църкви и пише послания, формирали голяма част от Новия завет. И той, подобно на Петър, завършва земния си път чрез мъченическа смърт.
Тези двама колоси на християнството, макар и с различни характери и произход, са обединени от пламенната си любов към Христос и безрезервната си отдаденост на Неговото дело. Тяхната памет ни напомня за силата на вярата, промяната и саможертвата в името на висша цел.
Днес, на този светъл празник, България почита и своите именици. Всички, носещи имената Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Полина, Пенка, Пенчо и Камен, имат повод да празнуват. Нека техните покровители им дават сила и вдъхновение!
