България се подготвя за мащабна трансформация на данъчната си система, която се очаква да влезе в сила през 2027 година. Предложените промени чертаят ясна граница между социалната подкрепа за домакинствата и засиления фискален натиск върху големите корпоративни играчи. Докато държавата търси баланс между свиването на бюджетния дефицит и необходимостта от нови приходи, дебатът за това кой трябва да поеме основната тежест вече е в разгара си.
Най-големите печеливши от новата стратегия се очертават българските семейства. Правителственият план предвижда сериозно разширяване на данъчните облекчения за деца, като се въвеждат и преференции за разходи, свързани с образование, спорт и изкуства. Според проектите, родителите ще могат да приспадат значителни суми от годишната си данъчна основа – до 2000 евро за едно дете, 4000 евро за две и до 6000 евро за три или повече деца. Тази мярка се разглежда не само като финансово облекчение, но и като част от дългосрочната демографска политика на страната.
На другия полюс е бизнес секторът, който посреща предложенията със сериозни резерви. Особено спорно е въвеждането на данък върху т.нар. „свръхпечалби“. С 33% се планира да бъдат облагани банки, застрахователни дружества, телекомуникационни компании и големи търговски вериги с над пет обекта. Работодателските организации предупреждават, че подобен ход може да охлади инвестиционния климат, а банковият сектор вече сигнализира за риск тежестта да се прехвърли индиректно върху потребителите чрез по-високи лихви и по-трудно достъпни кредити.
Промените ще засегнат и начина, по който компаниите използват своите активи. Предвижда се данъкът за лично ползване на фирмени ресурси, като автомобили или имоти, да скочи повече от двойно – от сегашните 3% на 7%. В същото време се предлага глътка въздух за най-малките предприемачи чрез вдигане на прага за задължителна регистрация по ДДС до 75 000 евро, което ще облекчи административната тежест за хиляди малки фирми и ще стимулира тяхната дейност.
Собствениците на недвижими имоти също трябва да се подготвят за нови разходи в средносрочен план. Планът включва поетапно актуализиране на данъчните оценки, като първият скок от 30% е заложен за 2027 г. Това неминуемо ще доведе до повишаване на местните данъци и такси, тъй като те се изчисляват именно върху тези оценки. Процесът ще продължи с допълнителни корекции през 2028 и 2029 г., целящи да доближат данъчната основа до реалните пазарни нива на имотите.
Въпреки че пакетът от мерки изглежда амбициозен и цели да осигури стабилност на държавната хазна, неговото окончателно приемане зависи от политическата воля в парламента. Предстоящите дискусии ще покажат дали държавата ще успее да защити най-уязвимите групи и да стимулира раждаемостта, без да задуши икономическия растеж и конкурентоспособността на големите предприятия в страната.
