Един от най-старите и впечатляващи монументални комплекси в света, Гьобекли Тепе в Турция, продължава да разкрива тайните си. Известен със своите масивни Т-образни варовикови колони, този древен обект изненадва археолозите не само със своите структури, но и с находките си, свързани с човешки останки.
Доскоро преобладаващата теория беше, че Гьобекли Тепе е бил светилище, посещавано веднъж годишно от номадски ловци и събирачи за извършване на ритуали, където телата на починалите са били оставяни за птиците. Стотици фрагменти от човешки кости и черепи, открити в района, подкрепяха тази идея.
Новите археологически проучвания обаче хвърлят нова светкавица върху историята на Гьобекли Тепе. Анализът на по-дълбоки пластове показва, че мястото може да е било повече от ритуален център – вероятно е представлявало селище с жилищни сгради, построени около централните монументални структури.
Тази хипотеза обяснява и присъствието на човешките останки. Вместо умишлено разпръснати в централните зони, те може да са резултат от периодични свлачища. Тези природни явления вероятно са отнесли жилищни постройки от склона към централното светилище, заедно с погребаните под тях хора. Ако това се потвърди, Гьобекли Тепе ще се впише в тогавашната регионална практика на погребване на покойници директно под домовете.
Откритията осветляват и ритуалните практики от времето на предкерамичния неолит – период, когато хората започват да опитомяват растения и животни, но все още не владеят керамичното производство. Особено внимание се обръща на черепите.
В Гьобекли Тепе са намерени десетки фрагменти от човешки черепи с дълбоки следи от обработка. Предполага се, че хората са ги покривали с гипс и след това са рисували черти на лицето, за да ги направят да изглеждат като живи. Това свидетелства за сложни вярвания и отношение към мъртвите и предците.
