Светът на футбола бе разтърсен от новината за драматичната раздяла на Кристиано Роналдо с националния отбор на Португалия. Зад блясъка на прожекторите обаче остава една наранена майка. Долорес дос Сантос Авейро, жената, която винаги е била най-голямата опора на мегазвездата, не скри разочарованието си от начина, по който нейният син приключи този етап от кариерата си. Тя сподели, че е преживяла истински шок, виждайки как един идол си тръгва не през парадния вход, а през задната врата.
Конфликтът, който доведе до този разрив, се разрази в Дания, където напрежението между Роналдо и националния селекционер Жорже Жезуш ескалира. След демонстративно напускане на тренировъчния лагер, 41-годишният нападател на саудитския „Ал Насър“ се оказа в центъра на политически и спортни дебати. Въпреки че Кристиано обеща да разкрие цялата истина в подходящ момент, горчивината от случилото се остава, особено за неговото семейство.
Долорес Авейро разкри пред португалски медии, че е проляла не една сълза заради ситуацията. В телефонен разговор със сина си тя се е опитала да му вдъхне спокойствие, съветвайки го да обърне нещата в своя полза. Майчината подкрепа обаче не успя да предотврати разрива, който мнозина определят като тъжен финал на една епоха. За нея Роналдо остава вечният герой на Португалия, независимо от обстоятелствата.
В думите на Долорес прозира и критика към португалското общество. Тя смята, че сънародниците ѝ не успяват да оценят подобаващо всичко, което Кристиано е дал на страната си. Според нея това е специфична черта на местния манталитет – да се забравят лесно заслугите на тези, които са издигнали името на Португалия на световно ниво.
Статистиката на Роналдо е неоспорима: 146 гола в 234 мача от дебюта му през 2003 година. Тези цифри го превръщат в абсолютна легенда, но дори те не се оказаха достатъчни, за да му осигурят достойното сбогуване, което майка му е мечтала да види. Сега, докато нападателят продължава кариерата си в Саудитска Арабия, въпросът дали някога отново ще облече националната фланелка остава отворен, но болката от „излизането през задната врата“ ще тежи още дълго.
