Парадоксът на настоящия сезон в Сливенско е стряскащ – при exceptionally добра реколта, фермерите се оказват на прага на пълно разочарование. Вместо радостта от изобилството, овощарите са изправени пред болезнен избор: да приберат плодовете си на цени, които не покриват дори разходите, или да ги оставят да изгният по клоните.
В центъра на кризата стоят прекупвачите, които използват пазарното си превъзходство, за да налагат почти обидни цени. За килограм висококачествени череши се предлагат едва между 70 и 80 евроцента. Тъй като местните производители нямат алтернативен избор или достъп до чужби пазари, те се оказват в пълна зависимост от вътрешния монопол на търговците на едро.
Икономическата сметка за стопаните е безмилостна. Докато беренето за фабрики струва между 35 и 45 евроцента на килограм, при пресния пазар, където се изисква много повече прецизност, надниците скачат до 60 евроцента. Когато се съберат разходите за работна ръка, препарати, напояване и безбройни часове труд, маржът на печалба изчезва напълно, превръщайки производството в чиста загуба.
Ситуацията се усложнява от административен сблъсък, който поставя земеделците в безизходно положение. Въвеждането на задължителни трудови договори за сезонните работници се сблъсква с категоричния отказ на самите берачи да предоставят личните си карти. Страхът от загуба на социални помощи или обезщетения за безработица кара работниците да избягват легализацията.
Така сливенските производители са притиснати между два огъня: от една страна, рискът от тежки санкции от Инспекцията по труда при наемане на „черна“ работна ръка, а от друга – пълната липса на хора, които да съберат реколтата легално. Резултатът е финансово и организационно блокиране, което застрашава бъдещето на черешопроизводството в региона.
