Българските шофьори и домакинства се сблъскват с горчивата реалност: страната ни се изкачи на челно място в Европейския съюз по поскъпване на горивата. Само за година цените на горивата и смазочните материали за личен транспорт са скочили с шокиращите 34,5%, докато средният ръст за ЕС е доста по-умерен – 23,8%. Този ценови удар не е само годишен феномен; между юли и август дизелът у нас е поскъпнал с 13,5%, което ни нарежда на второ място по месечен ръст след Чехия.
В отговор на ситуацията държавата обяви пакет от мерки на стойност над 300 милиона евро, насочени към уязвими домакинства, превозвачи и земеделци. Въпреки това, финансови експерти като Стефан Антонов предупреждават, че зад тези видими ценови увеличения стоят по-дълбоки и системни проблеми. Той описва държавната реакция като „лека пехота“, която не се справя с „тежката артилерия“ на бюджетния дефицит, бързия кредитен растеж и значително увеличеното парично предлагане в икономиката. Антонов изразява тревога, че обществото започва да живее на заем, поддържайки стандарта си на живот чрез кредитиране, което е неустойчив модел.
Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията добавя друг важен аспект – ниската базова цена на горивата в България, дължаща се на по-ниските данъци и акцизи в сравнение с останалите страни членки. Това означава, че дори малки абсолютни увеличения водят до голям процентен ръст. Въпреки това, анализаторът повдига сериозни въпроси относно логиката на цените. Защо горивата поскъпват толкова драстично, когато забраната за износ е оставила голям излишък на бензин и дизел на вътрешния пазар, което би трябвало да потиска цените? Ако рафинерията просто следва международните цени, това означава огромни печалби, което буди съмнения.
Правителственият пакет включва 55 милиона евро за тежкотоварни превозвачи, 170 милиона евро за земеделски производители и 100 милиона евро за компенсиране на разликата в цената на дизела през 2025 и 2026 г., с предвидена помощ от около 44 евроцента на литър. Предвижда се и премахване на акциза върху пропан-бутана. Допълнително, над 550 000 души с ниски доходи ще получат еднократен „инфлационен чек“ от 50 евро, за което са заделени 30 милиона евро. Мерките обхващат различни уязвими групи, включително семейства с деца с увреждания и военноинвалиди.
За 2027 г. Министерството на финансите предлага и по-високи данъчни облекчения за семейства с деца, увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС до 75 000 евро и максимален размер на ваучерите за храна от 200 евро месечно, макар и с предвиден 7% данък. Тези предложения обаче тепърва трябва да преминат през законодателна процедура. Големият въпрос остава: доколко бюджетните мерки могат да компенсират ценовия натиск и колко от ситуацията зависи от международните пазари, вътрешната конкуренция и поведението на рафинерията и търговците? Към август, данните на Евростат са категорични – България е държавата в ЕС с най-силен годишен ценови удар върху горивата.
