Влизането на еврото в България на 1 януари 2026 г. остави след себе си забележим отпечатък върху пазара на недвижимите имоти. Наблюдава се осезаемо свиване на броя на сделките, което бележи нов етап в динамиката на сектора, където спекулативният елемент отстъпва място на реалните нужди.
Основната причина за спада от близо 17% в покупките през първото полугодие е изчерпването на т.нар. „кешови“ инвеститори. Повечето хора, разполагали със свободни средства, затвориха позициите си още преди валутната промяна, което означава, че днес пазарът се движи основно от хора, търсещи реален дом за живеене, а не просто актив за съхранение на капитал.
Парадоксът на текущата ситуация е, че докато търсенето се забавя, строителството влиза в разгара си. С над 19 хиляди започнати жилищни единици – ръст от 35% спрямо миналата година – се очертава голямо увеличение на предлагането, което ще нахлуе на пазара в следващите години, създавайки нов баланс между купувачи и продавачи.
Разпределението на ипотечните кредити варира значително според града. В София те доминират с 70% от сделките, докато във Варна делът им е около 54%. В Пловдив ситуацията е по-балансирана с 46,2% ипотеки, но там строителният бум е още по-силен с почти 50% ръст на новите проекти.
Бургас се превръща в най-интересния случай, където новото строителство напълно надминава търсенето. С проекти за близо 3500 жилища, които са двойно повече от реалните продажби за периода, градът вижда сериозен скок в предлагането на нови имоти.
От друга страна, Несебър остава убежище за инвеститорите. Тук ипотеките играят минимална роля, като само 13% от купувачите разчитат на банкови кредити. Това подчертава, че в курортната зона имотите се придобиват основно с готови средства с цел дългосрочна инвестиция.
