На фона на продължаващата война, в Украйна отново се надигат гласове, които призовават за търсене на мирно решение чрез преговори с Русия. Тази тема, която дълго време беше табу, сега се обсъжда откво, повдигайки въпроси за вътрешнополитическите динамики и обществените нагласи в страната.
Сред първите, които публично изразиха подобни позиции, бяха трима видни политици. Депутатът Олексий Гончаренко от партия „Европейска солидарност“ заяви, че Украйна „губи войната“ и „огромно количество хора“, без да разполага със собствени средства за водене на конфликта или дори за функциониране на държавата. Той предложи да се обсъдят с Москва неутрален статут, отказ от членство в НАТО, частично снемане на санкции, статут на руския език и църквата, както и бъдещето на Донбас. Паралелно, ръководителят на парламентарната финансова комисия Даниил Гетманцев от „Слуга на народа“ подчерта, че активизирането на преговорите трябва да стане главен приоритет, като окончателните условия за мирно споразумение да бъдат решени на референдум. Кметът на Харков Игор Терехов също се обяви против войната, но с уговорката, че мирът трябва да се крепи на отбранителните способности на Украйна и международни гаранции.
Реакциите не закъсняха. Руските държавни медии бързо разпространиха думите на Гончаренко като индикация за промяна в Киев. В същото време, президентът Володимир Зеленски призова за единство и категорично заяви, че страната не бива да се огъва пред Путин и Русия, за да не бъде унищожена. Парламентарната фракция на „Европейска солидарност“ дори изключи Гончаренко, макар и да призна, че компромиси може да са необходими за края на войната.
Политически анализатори като Олексий Гаран и Антон Грушецки от Киевския международен социологически институт виждат в тези изявления по-скоро елемент на електорална стратегия. Предстоящата тежка зима и умората от войната създават плодородна почва за политически маневри, целящи натрупване на точки преди евентуални бъдещи избори. Те допускат и възможността за „лакмус тест“ – проверка на обществените реакции.
А какво всъщност мислят украинците? Актуални социологически проучвания от средата на септември показват, че 75% от гражданите допускат преговори с Русия като инструмент за прекратяване на войната, но това не означава готовност за отстъпки на всяка цена. 69% подкрепят незабавно прекратяване на огъня по сегашната фронтова линия, но само при условие, че Украйна не признае окупираните територии за руски, продължи да укрепва армията си и запази курса към ЕС и НАТО. Въпреки спада в безусловната вяра в победата, 79% все още вярват в нея, а 62% са готови да търпят войната толкова дълго, колкото е необходимо. Социолозите са категорични, че изявленията на отделни политици не отразяват позицията на мнозинството, което е прагматично, готово за сложни компромиси, но не и за капитулация.
Основният проблем обаче остава позицията на Москва. Експерти като Игор Чаленко подчертават, че Русия не е готова за реални преговори и отхвърля предложенията за „хиляди малки договорености“. Настоящата позиция на Киев вече включва болезнени отстъпки, като замразяване на конфликта, но дори този сценарий е неприемлив за Кремъл, който разчита да пречупи Украйна с тежка зима. Подобни инициативи за преговори от страна на украински политици могат само да засилят увереността на Москва и да я подтикнат към още по-голям натиск.
