Германия вече не е „земята на възможностите“, както се смяташе преди години. Най-новите данни от Института за германска икономика (IW) разкриват стряскаща картина: нетната миграция към страната е спаднала до нива, които не са виждани от 2010 г. насам. През 2025 г. притокът е намалял до около 235 000 души, което сигнализира за фундаментална промяна в привлекателността на германския пазар на труда.
Най-драматичният обрат се наблюдава при гражданите от новите членки на ЕС. За първи път от десетилетие тенденцията се обръща – вместо да търсят работа в Германия, все повече хора от Централна и Източна Европа се прибират в родните си страни. През 2024 г. балансът стана отрицателен с 35 000 души, а до 2025 г. тази цифра се задълбочи до 45 000 души, които напускат страната.
Подобен спад се вижда и в потоците от Западните Балкани, където след пика през 2022 г. имиграцията продължава да клони към намаление, достигайки около 40 000 души през 2025 г. Това не е просто временна корекция, а следствие от демографските промени в самите държави на произход, които ограничават потенциала за нова трудова миграция.
Системата за убежище също претърпява срив в броя на молбите. От 329 000 кандидати през 2023 г., числото е спаднало до 113 000 през 2025 г. Най-силно се усеща това при сирийците, чиито молби паднаха от 100 000 на 23 000, повлияни както от по-строгата политика на Берлин, така и от политическите промени в Сирия след края на режима на Асад през 2024 г. Подобен тренд се забелязва и при гражданите на Афганистан и Турция.
Украинските бежанци остават най-голямата група, въпреки че и тук се забелязва забавяне. Притокът от Украйна намаля от 116 000 през 2024 г. на 89 000 през 2025 г., като тези хора се приемат по специален режим за временна закрила, отделно от общата система за убежище.
Най-тревожният сигнал обаче идва отвътре. Германия започва да губи собствените си граждани – близо 100 000 германци са напуснали страната през 2025 г., което е скок от 30% спрямо 2023 г. Експерти предупреждават, че в условията на застаряващо население, загубата на висококвалифицирани кадри е опасна. За да остане привлекателна, страната трябва спешно да подобри условията на живот и работа, включително чрез ограничаване на тежките данъци и социални осигуровки.
