Преди 100 години, в скромното село Разпоповци, днес част от град Елена, се роди Георги Георгиев-Гец – име, което остава синоним на актьорско майсторство и човешко достойнство в епохата на социализма. Гражданите на Елена отбелязаха този вековен юбилей с двудневни тържества, почели паметта на един от най-ярките артисти на сцената и екрана.
Празненствата продължиха с прожекции и изложби, като кулминацията включи и присъствието на композитора Данаил Гец, по-малкия син на легендарния актьор, пристигнал специално от САЩ. Данаил споделя, че баща му е оставил над 170 роли, превръщайки се в емблема на перфекционизма в киното, театъра и телевизията. От емблематични роли като Войводата в „На всеки километър“ и българския Джеймс Бонд в „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, до образа на Гешев в „Сами сред вълци“, Гец оставя незаличима следа.
Въпреки безспорния си талант, който би го превърнал в международна знаменитост, Гец често е бил жертва на разбирането, че „никой не е пророк в собствената си родина“. Неговата кариера, макар и блестяща, белязана от множество запомнящи се образи, често бе изправена пред предизвикателства, свързани с политически натиск и несправедливост.
Ранната кончина на Гец, малко преди да навърши 70 години, се свързва с един тъжен период в историята на българската култура – началото на прехода. Тогава, по нареждане на Министерството на културата, Васил Стефанов, директор на Народния театър, пенсионира внезапно редица от най-талантливите артисти. Сред тях са били и Гец, Таня Масалитинова, Славка Славова и други.
Гец е дълбоко засегнат от това решение, което го кара да избягва дори улиците около Народния театър. Въпреки това, заедно със свои колеги, той продължава да пътува из страната, посрещан с овации и признание от публиката, която го обожава.
Трагичен момент в живота му настъпва на 9 януари 1996 г. в Стара Загора, по време на представлението „Ню Йорк, хотел „Плаза“. Малко преди финала, Гец започва да бърка репликите си и секунди след последната дума припада зад кулисите, покосен от тежък инсулт. След продължителна кома, той напуска този свят на 2 септември същата година.
В чест на 100-годишнината от рождението му, синът му Данаил Гец издава отново „Книга за Гец“. Публикуван е откъс от спомените на по-големия му син, Иван Георгиев Гец, режисьор и продуцент. Той описва баща си като човек с неподражаемо чувство за хумор, отдаден на работата си, семейството и обичта на публиката. Иван споделя, че въпреки че е дълбоко убеден във великия талант на баща си, предпочита да не анализира творчеството му, оставяйки това на други автори.
Иван подчертава работохолизма на баща си, който не се изразява само в огромното количество работа, но и в неговата пълна отдаденост на репетициите. Гец дори губи способността си да почива, погълнат от мислите за предстоящи проекти. Това прави арогантното му пенсиониране още по-болезнено. Споменът за свалянето на табелката от вратата на гримьорната му остава незаличим белег.
Като дете, Иван усеща уникалната атмосфера в дома им, предпочитайки компанията на баща си пред игрите с приятели. Описва го като най-интересния, смел и забавен човек, с брилянтно чувство за хумор и самоирония, способен да разказва истории, които винаги успяват да предизвикат смях.
Гец е бил и изключителен баща – той е прекарвал време с децата си, учейки ги да карат колело, ски и кола, и ги е придружавал по снимачните площадки от най-ранна възраст. Иван съжалява, че не е имал повече възможности да работят заедно в киното и телевизията, смятайки това за най-голямата грешка в живота си.
