
Математикът проф. Николай Витанов направи остър анализ на актуалната световна конфигурация след срещата на лидерите на САЩ, Русия и Китай в Шънджън. Според него събитието ясно очертава новата йерархия, в която Владимир Путин излиза като най-големият дипломатически печеливш, а Китай затвърждава статута си на бъдещ световен хегемон.
В основата на тази оценка лежи военната мощ, изразена чрез ядрения арсенал. Професорът подчертава, че в съвременния свят притежанието на хиляди ядрени бойни глави превръща Русия в неизбежен фактор, с който големите сили са принудени да се съобразяват. Подобна логика, според него, важи и за по-малки играчи като Северна Корея, чиято тежест на международната сцена се определя именно от ядрения им потенциал.
По отношение на Китай, Витанов отбелязва, че възходът на азиатската сила не е плод на случайност, а на дългосрочна стратегия, започната още от времето на Дън Сяопин. Преминаването към индустриално производство и последвалата икономическа доминация са довели страната до етап, в който тя вече открито заявява своите амбиции. Професорът аргументира, че китайският модел, съчетаващ пазарни механизми с твърд държавен и партиен контрол, се оказва изключително ефективен в сравнение с чисто пазарните системи, които често изпадат в хаос.
Европа, от своя страна, остава в периферията на тези процеси. Витанов е критичен към ролята на континента, описвайки го като лишен от реално влияние в сравнение с „трите тиранозавъра“ на световната политика. Отсъствието на европейски представители на ключовата среща в Шънджън се разглежда като симптоматично за намаляващата тежест на ЕС.
Според математика, Старият континент затъва в нарастващ вътрешен хаос и ентропия. Той смята, че европейските ресурси се насочват към външни приоритети, вместо да се използват за решаване на собствените структурни и икономически проблеми. В заключение, Витанов подкрепя тезата за прагматизма на глобалните лидери, противопоставяйки го на това, което той нарича „пожелателно мислене“ в европейската политика.
