Енергийната карта на Балканите претърпява фундаментална промяна, след като руската корпорация „Газпром“ взе окончателно решение да се оттегли от Сърбия. Гигантът се освобождава от своя мажоритарен дял от 56,15% в „Naftna Industrija Srbije“ (NIS), като купувачът на стратегическия актив е унгарската компания MOL.
Тази мащабна сделка беше потвърдена от сръбския финансов министър Синиша Мали. Документите между двете страни вече са парафирани, а сръбската държава е подготвила нова рамка за партньорство с Будапеща, която да регулира бъдещото управление на дружеството. В момента се очаква единствено финално одобрение от съответните антимонополни регулатори.
Зад това историческо решение стоят дълги месеци на интензивна дипломация и икономически натиск. Решаващ фактор се оказаха санкциите, наложени от САЩ през есента на 2025 година. Вашингтон предостави временни лицензи на Белград, за да избегне колапс в енергийната сигурност на страната, докато се намери начин за излизане на руския капитал от региона.
За региона сделката носи известна стабилност, тъй като MOL поема ангажимент да запази работата на ключовата рафинерия за период от поне десетилетие. Същевременно, Сърбия успя да осигури продължаване на доставките на руски природен газ до края на 2026 година, запазвайки досегашните преференциални условия.
Това развитие е от пряко значение и за България. Поддържането на газовия поток към Сърбия гарантира, че страната ни ще продължи да играе ролята на ключов транзитен център, осигурявайки стабилни приходи от такси през „Балкански поток“. Въпреки това, навлизането на унгарския енергиен мастодонт на сръбския пазар променя конкурентната среда, поставяйки българските компании в условия на нова и по-агресивна пазарна динамика.
