Учени от австралийския университет „Грифит“ направиха значим пробив в разбирането на психичните разстройства, използвайки неочакван модел за изследване – рибки зебра. Чрез прецизна генетична модификация, изследователите са успели да изолират конкретни гени от семейството на неурексините, които са тясно свързани с развитието на шизофрения и аутизъм при хората.
Едно от най-интригуващите открития в хода на проучването е динамиката на симптомите. В началните фази от жизнения си цикъл, рибките не показват никакви отклонения в мозъчната структура или общото си поведение. Трансформацията настъпва едва с достигането на младежка възраст, когато започват да се проявяват специфични и трайни промени, имитиращи човешките психични състояния.
Д-р Жан Джакомото, водещ изследовател в проекта, подчертава, че този резултат преобръща досегашните теории за социалното поведение. Традиционно се смяташе, че социалните взаимодействия се оформят предимно от външната среда и натрупания опит. Експериментът обаче доказва, че дори малка липса в определено генно семейство е напълно достатъчна, за да предизвика сериозни дефицити в социализацията, повишена тревожност и агресивни изблици.
Възможността да се наблюдава как невронните вериги променят своята функция преди появата на видими поведенчески признаци е ключов актив на този научен модел. Екипът се стреми да разбере точния момент, в който биологичните процеси се отклоняват от нормата, и дали съществува прозорец за ранна интервенция.
Научната общност вижда в тези рибки не просто обект на наблюдение, а потенциална платформа за тестване на нови терапии. Крайната цел на екипа е да намери механизми, чрез които тези генетично обусловени промени да бъдат забавени или дори предотвратени, което би отворило врати за нови подходи в лечението на сложни психични разстройства. Резултатите от това проучване вече са достъпни на страниците на списание Molecular Psychiatry.
