Споменът за миналогодишните декемврийски сметки все още предизвиква хладни тръпки у българския потребител. С ръст от близо 40% при тока и до 50% при парното, мнозина се питат дали предстоящият отоплителен сезон няма да се превърне във финансов нокаут. Проблемът се корени в сложната геополитическа обстановка и стриктните екологични изисквания на Брюксел, които превърнаха природния газ в скъпоструващ спасителен пояс.
Вместо просто да се надяваме на милостта на природата и необичайно топло време, е време за прагматичен поглед върху енергийната ни сигурност. Експертите предупреждават, че ако зимата се окаже сурова, рискът от нови шокови поскъпвания е напълно реален. Това не засяга само домакинствата – бизнесът също е под прицел, а всяко повишение на производствените разходи неизбежно се прелива в цените на основните стоки в магазина.
България разполага с дипломатически инструменти, които могат да смекчат удара. Една от възможностите е активното търсене на дерогация по европейските директиви за модернизация. В момент, когато целият континент е разтърсен от конфликтите в Украйна и Близкия изток, София може и трябва да настоява за колективно решение на ниво ЕС за временно премахване на въглеродните квоти.
Подобен ход би позволил на въглищните централи да се върнат пълноценно в енергийния микс, което автоматично ще охлади цените на електроенергията. Дори топлофикациите, които разчитат основно на газ, ще усетят индиректно облекчение. Връщането към местните енергоизточници не е отстъпление от екологичните цели, а необходима пауза за оцеляване в условия на криза.
Освен директното намаляване на сметките, по-евтината енергия е най-мощното оръжие срещу инфлацията. Българските предприемачи често използват енергийните разходи като оправдание за вдигане на цените, така че стабилизирането на енергийния пазар би отнело този аргумент. Това би дало глътка въздух на семейните бюджети, особено в деликатния период на финансови предизвикателства.
В крайна сметка, гъвкавата енергийна политика не е просто въпрос на икономика, а на социална стабилност. Предоговорирането на Пътната карта по Плана за възстановяване и устойчивост може да изглежда като трудна задача, но е жизненоважно за дългосрочния растеж. Евтината енергия е фундаментът, върху който може да се изгради конкурентоспособна икономика и по-висок стандарт на живот за гражданите.
