От 1 август финансовият пейзаж за хиляди българи се променя, тъй като влиза в сила нов, по-скъп осигурителен режим. Промените не са просто формални – те засягат както работодателите, така и служителите, като променят изчисленията за минималните и максималните доходи, върху които се начисляват вноски.
Най-силно засегнати са ръководителите в различни сектори, където праговете скачат с близо 70%. Например, в производството на рафинирани нефтопродукти новата база достига 1532 евро, докато във финансовия сектор тя е 1381 евро. Дори в туризма и ресторантьорството минималните прагове за мениджъри и специалисти се повишават значително, което може да увеличи разходите за осигуровки, ако реалните заплати са под тези нива.
Самоосигуряващите се, включително земеделците, също усещат промяната. Новият минимален месечен доход става 620,20 евро, а максималният се покачва до 2300 евро. За тези, които плащат здравните си вноски самостоятелно, месечната сума вече е 24,81 евро, което е важно уточнение за безработните без обезщетение и младите хора, които още не са се записали в университет.
Важен обрат настъпва и за държавните служители и съдебната система. Те вече няма да разчитат изцяло на бюджета за своите осигуровки, а ще поемат личен дял. До 2026 г. разпределението ще бъде 80% за работодателя и 20% за служителя, като от 2027 г. тежестта върху лицето ще нарасне до 40%. Това означава, че без увеличение на брутната заплата, чистият доход в този сектор може да спадне.
Тези, които се стремят към пенсиониране, ще открият, че купуването на липсващ стаж е станало по-скъпо. Цената за един месец стаж се покачва на 122,80 евро. Така, ако някой желае да докупи максималните пет години стаж, ще трябва да инвестира около 7368 евро – сума, която е с над 800 евро по-висока от предишната цена.
Докато държавният бюджет очаква допълнителни приходи от 641,6 млн. евро благодарение на тези промени и общия ръст на доходите, социалните обезщетения за майчинство и безработица остават замразени. Така се създава парадокс, при който вноските растат, но автоматичното повишаване на социалните плащания липсва.
