Валери Петров не беше просто писател; той беше архитект на емоциите, който умееше да превърне най-простите думи в космическа философия. С една цигара в ръка и глътка уиски, той търсеше съвършенството в езика, правейки всеки свой събеседник част от творческия си процес. Неговото тихо симещане от този свят на 94 години остави празнота, но и огромно наследство от светлина и оптимизъм.
Пътят му към славата е белязан от търсене на идентичност. Роден като Валери Нисим Меворах, той приема фамилията на майка си, за да се предпази в бурните години на войната. Макар и образован като лекар, Петров бързо открива, че истинското му призвание е да лекува душите, а не телата, превръщайки се в журналист, поет и сценарист.
Творчеството му е мост между детската наивност и зрялата мъдрост. От култовите сценарии на „Рицар без броня“ и „Йо-хо-хо“ до поемите, които стоплят сърцата, той бе „българският Джани Родари“. Неговите стихове бяха копчета за сънища, които напомняха на възрастните, че мечтите са по-ценни от всеки часовник.
Интелектуалният му капацитет достигна върха си с колосалния превод на всички драми на Уилям Шекспир – постижение, което го направи уникален в световен мащаб. Този труд бе роден и от лична смелост; отказът му да се подчини на партийната линия по отношение на Солженицин го остави без работа, но му даде свободата да се посвети на класиката.
Личният му живот беше допълнен от интелигентността на съпругата му, Доминика Бобошевска. Тя, като учен химик, революционизира производството на българските карамфили чрез хидропоника, правейки ги световен хит. Заедно те представляваха съюз от наука и изкуство.
Валери Петров на изложба на Стоян Венев в компанията на двукратния олимпийски шампион Боян Радев и художника Светлин Русев.
До края на дните си Петров остана нелекурим оптимист. Дори в най-тъмните политически времена той вярваше в „добрите гени“ на българския народ. Неговите думи за социализма, който става по-добър с щипка капитализъм, и скромното му отношение към безбройните награди, включително златния медал „Иван Вазов“, разкриват човека, който стоеше над славата.
