Ето, че изборната еуфория отшумя, а заедно с нея и привидното затишие в политическия живот. С последния бюлетин в урните, завесата се вдигна за нов акт от вечната драма на българската политика, където държавният бюджет за 2027 година се очертава като централна арена за нови сблъсъци и страсти. Резултатите от президентските избори, особено силната подкрепа за действащия президент Илияна Йотова и внушителният личен вот за Андрей Гюров, наляха масло в огъня на опозиционните амбиции и дадоха увереност на управляващите да продължат своя курс.
Не закъсняха и първите искри, които запалиха медийното пространство и парламентарните кулоари. В центъра на бурята се оказа една от най-чувствителните теми – пенсионната реформа. Слухове, породени от средите на опозицията, водена от Ивайло Мирчев, разтърсиха обществеността с твърдението, че правителството планира „национализация“ на втория пенсионен стълб, пренасочвайки 50% от вноските към НОИ. Обвиненията за посегателство върху спестяванията на гражданите бързо ескалираха, достигайки чак до Брюксел.
Отговорът на управляващите беше светкавичен и категоричен. Председателят на Бюджетната комисия Константин Проданов се наложи да влезе в ролята на „пожарникар“ за пореден път, опровергавайки „фалшивата новина“. Министърът на финансите Гълъб Донев и социалният министър Наталия Ефремова също излязоха с официални изявления, уверявайки, че подобни планове липсват. Нещо повече, те уточниха, че разговорите с пенсионните дружества са насочени към увеличаване на парите на хората, а не към тяхното пренасочване. Премиерът Румен Радев също призова за край на манипулациите, подчертавайки, че предизборната кампания е приключила.
Въпреки ясните опровержения, опозицията не отстъпи, настоявайки за признание от страна на правителството за „комуникация на експертно ниво“ с Брюксел по темата. Председателят на Икономическата комисия Стефан Белчев допусна, че е възможно да е имало такава комуникация преди изпращането на бюджета за коментари в Европейската комисия, но категорично отрече да е предлагано или обсъждано пренасочване на пенсионни вноски от страна на изпълнителната власт. Тази игра на думи и нюанси само засили усещането за политически театър, където всеки жест и всяка дума се претеглят внимателно в предизборна светлина, дори и след края на изборите.
Напрежението ескалира и по отношение на мястото за представяне на Бюджет 2027. Вместо в парламента, премиерът Радев избра УНСС – ход, който предизвика остра критика от страна на опозиционни фигури като Цончо Ганев от „Възраждане“ и Атидже Вели от ДПС, които го определиха като „неуважение към парламента“. Николай Денков и Божидар Божанов пък иронично коментираха, че това е „академична иновация“, целяща да скрие проблемите или защото „още се учат“.
От „Прогресивна България“ в лицето на Здравко Марков защитиха избора, виждайки в него „послание пред люлката на образованието“. Той увери, че бюджетът цели фискално заздравяване и увеличаване на социалните плащания, като отново категорично отхвърли възможността за посегателство върху втория пенсионен стълб. В крайна сметка, министърът на финансите Гълъб Донев отправи официална покана до лидерите на парламентарните групи да присъстват на представянето в УНСС, превръщайки събитието в своеобразен политически форум, където всеки министър ще трябва публично да защити своя дял от държавната хазна. Ясно е едно – бюджетът е много повече от числа; той е огледало на политическите сили и техните безспирни игри за власт и влияние.
