
В последните години темата за втория пенсионен стълб се превърна в постоянен източник на политически спекулации и публични дебати. С всяко бюджетно обсъждане или политическо напрежение, въпросът за съдбата на частните пенсионни фондове изплува отново, често обвит в неясноти и взаимни обвинения. На този фон, вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев реши да внесе яснота, размахвайки официални документи.
Според Донев, твърденията за пренасочване на средства от втория пенсионен стълб към Националния осигурителен институт (НОИ) са напълно безпочвени. Той категорично заяви, че нито в официалното предложение до Европейската комисия от 2 ноември 2026 г., нито в проекта на Закона за държавния бюджет за 2027 г. фигурира подобна мярка. Финансовият министър подчерта, че тези документи, публикувани от Министерството на финансите и на сайта на ЕК, са единствено релевантни за управлението на публичните финанси, за разлика от „хартиен лист, поставен в папка в телевизионно студио“.
Освен че разясни ситуацията около пенсионния стълб, Донев използва случая, за да отправи остра критика към управлението на публичните финанси през последните шест години. Той изтъкна няколко сериозни примера за безотговорно разходване на държавни средства. Сред тях са скриването на 1.5 милиарда лева от бюджетния дефицит в опит за изпълнение на условията за въвеждане на еврото, подписването на договори за пътища на стойност 18 милиарда лева при бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура“ от едва 11 милиарда лева.
Допълнително, Донев атакува и практиката на прокарване на т.нар. „популярни“ бюджети с прекомерна разходна част, което според него е част от цялостна картина на финансова недисциплина. Тези твърдения намират своето отражение и в трите одитни доклада на Сметната палата, които, по думите на министъра, констатират конкретни нарушения и действия, засягащи сериозно управлението и разходването на публичните средства от всички партии, формирали тогавашната „сглобка“.
Позицията на Гълъб Донев не само цели да сложи край на конкретни спекулации, но и да премести фокуса към по-широката тема за прозрачността и отговорността в бюджетната политика. В контекста на процедурата по прекомерен дефицит, тези разкрития подчертават нуждата от стриктно придържане към финансовите правила и предпазливост при управлението на държавните средства, далеч от моментни политически изгоди.