В дипломатическите среди често се случва важни решения да бъдат вземани далеч от светлината на прожекторите, но когато официална информация липсва, въпросите започват да валят. Такъв е случаят с подписването на Киевската декларация от българския външен министър Велислава Петрова – акт, който остана незабелязан в официалното съобщение на Министерството на външните работи за участието ѝ в срещата.
Декларацията, приета след петата среща на върха Украйна – Югоизточна Европа в Киев, обединява Украйна и още девет страни партньори в общ призив. Нейната основна цел е недвусмислена: засилване на санкциите срещу Руската федерация. Този важен документ маркира колективната воля на десет държави за продължаване на натиска върху Москва.
Фактът, че България е сред подписалите страни, е от съществено значение за външнополитическата ориентация на страната. Той потвърждава ангажимента на София към европейските и евроатлантическите партньори по отношение на конфликта в Украйна и необходимостта от координирани действия срещу агресора.
Въпреки това, липсата на информация относно този подпис в официалното комюнике на МВнР повдига въпроси за прозрачността и комуникационната стратегия на институцията. Защо толкова важен жест на солидарност и ясна позиция по ключов международен въпрос е бил „спестен“ на българската общественост?
Подобни пропуски могат да доведат до неясноти относно истинската позиция на държавата и да подкопаят доверието. Времената изискват максимална откровеност, особено когато става въпрос за геополитически решения с дългосрочни последици за националните интереси и международния имидж на България.
