България се намира в критичен, но обещаващ момент. Според анализа на Любомир Дацов от Фискалния съвет, периодът 2026-2027 г. предлага идеалните условия за дълбоки бюджетни реформи. Когато икономическата среда е стабилна и приходите са сигурни, държавата има възможност да промени курса си, вместо да чака криза, която да я принуди към болезнени съкращения.
Често се води дебат за промяна на данъчната система, но тук трябва да бъдем внимателни. Българският модел, създаден преди две десетилетия, се доказва като изключително ефективен инструмент за стимулиране на заетостта и растежа. Вместо механично да следваме европейски препоръки, трябва да разберем, че нашата структура е по-устойчива на шокове и не товари бизнеса, стига правилата да се спазват.
Истинският проблем не е в това колко пари събираме, а в това как ги харчим. Концепцията за „програмно бюджетиране“ в България съществува основно като формалност на хартия. В реалността обаче тя трябва да бъде инструмент за пресяване – да се финансират само ефективните политики и да се прекъсват тези, които не носят резултат за обществото.
Най-яркият пример за неефективност са капиталовите разходи в общините. Абсурдно е държавата да инвестира в училища и градинки в села, където децатата отдавна са изчезнали, или в спортни зали, които се ползват за складове, докато липсват базови ресурси като противопожарни самолети. Когато инвестициите не носят реална добавена стойност, те се превръщат в обикновени текущи разходи.
Подобна липса на визия се вижда и в земеделието. Секторът плаща цената на грешни решения от преди години, когато лобистките интереси надделяха над стратегическото планиране. Липсата на последователна държавна политика превърна земеделците в заложници на стари модели, които вече не работят в съвременната среда.
В крайна сметка бюджетът не е просто таблица с цифри, а отражение на националните приоритети. Ако България иска да излезе от инерцията, тя трябва да спре да управлява по навик и да започне да изисква реални резултати от всеки похарчен лев. Времето за реформи е сега, докато икономическият вятър е в гърба ни.
