Когато мислим за България в контекста на Европейския съюз, често фокусът пада върху изоставането ни спрямо средноевропейските показатели. Но какво се случва, когато погледнем навътре? Новият Регионален годишник на Евростат за 2026 г. разкрива една още по-тревожна картина: огромни и задълбочаващи се разлики в самата страна, които превръщат националната средна стойност в заблуда.
Официалните данни за 2025 г. показват, че България не е просто една държава, а по-скоро съвкупност от няколко икономически реалности, разделени от дълбоки пропасти. Най-очевидната разделителна линия минава между Югозападния район, който обхваща икономическия двигател София, и останалите региони, които видимо изостават. Тези различия не са просто нюанси, а фундаментални разминавания в заетостта и бизнес активността.
Евростат предлага поглед отвъд сухите национални статистики, обхващайки 13 ключови области – от население и здравеопазване до икономика и пазар на труда. Този регионален анализ е от решаващо значение, защото показва как социалните и икономически процеси се разпределят неравномерно по територията. И в България този подход хвърля светлина върху изключително силни вътрешни различия, които често остават скрити зад общите цифри.
При заетостта сред хората на възраст 20-64 години през 2025 г., националната средна стойност за България е 77%. Но зад тази цифра се крият драстични контрасти. Югозападният район гордо води с 81,5% – цели 4,5 процентни пункта над средното за страната. На другия край на спектъра е Северозападният район, който отбелязва едва 71,6%. Това означава почти 10 процентни пункта разлика между най-силния и най-слабия регион – една цяла пропаст от възможности за работа.
Въпреки това, не всичко е „София срещу всички“. Североизточният район, например, показва забележителна заетост от 79,2%, което го поставя значително над националната средна стойност и само на 2,3 пункта от резултата на Югозапада. Това показва, че икономическата карта на България е по-сложна от простото противопоставяне на столицата на останалата част от страната. В Северния централен и Югоизточния район заетостта е по 75%, докато в Южния централен – 73%.
Но истинската пропаст се разкрива при приходите на нефинансовите предприятия. По предварителни данни на НСИ за 2025 г., всички такива предприятия в България са генерирали общо 305,8 млрд. евро. Шокиращо, но само в Югозападния район сумата достига 175,4 млрд. евро – приблизително 57% от общите приходи на нефинансовия бизнес в цялата страна са концентрирани там. За сравнение, четирите района в Северна и Югоизточна България (Северозападен, Северен централен, Североизточен и Югоизточен) заедно достигат едва 89,6 млрд. евро. С други думи, Югозападът сам генерира почти двойно повече бизнес приходи от тези четири региона взети заедно.
Най-драматичен е контрастът със Северозападна България. Там приходите на нефинансовите предприятия за 2025 г. са едва 12,7 млрд. евро. Това е почти 14 пъти по-малко от Югозападния район! Тази колосална разлика, съчетана с най-ниската заетост в Северозапада, очертава мащаба на предизвикателствата пред местните общности – привличане на инвестиции, създаване на работни места, развитие на инфраструктура и борба с обезлюдяването.
Регионалната статистика на Евростат не просто показва отклонения от една средна стойност; тя разкрива различни нива на достъп до работни места, различна концентрация на бизнес и коренно различни възможности за развитие. България, макар и една държава, функционира като множество икономически вселени, където шансовете за просперитет зависят до голяма степен от географското положение. Време е да признаем, че едно национално число вече не може да разкаже цялата история за България.
