Ново проучване разкрива интересна картина за българския пазар на труда. Оказва се, че служителите у нас познават отлично задълженията си и имат ясна представа какво се очаква от тях. Въпреки това, често липсва усещането за адекватна оценка от страна на работодателите, а възможностите за професионален и личностен растеж остават сериозно предизвикателство.
Първото по рода си мащабно изследване, посветено на удовлетвореността и ангажираността на служителите в България, беше представено по време на конференцията HR Days 2026: Beyond Engagement. То е дело на международната платформа The Happiness Index в сътрудничество с Pluxee Bulgaria и обхваща периода октомври 2025 г. – февруари 2026 г., като в него са участвали 1591 души, генерирали над 40 000 отговора.
Данните показват, че българите се справят добре по отношение на обективните аспекти на работата, като яснотата на задачите и сигурността, дори над средното за Европа. Забелязва се обаче изоставане в сферата на екипната принадлежност, възможностите за развитие и усещането за смисъл от придобитата професия.
Най-големите разлики спрямо европейските тенденции се проявяват при личностното развитие, където разликата е -10,3%, при усещането за смисъл и цел (-9,7%) и в отношенията между колегите (-6,5%). Това подчертава нуждата от повече фокус върху нематериалните аспекти на работната среда.
Според съоснователя на The Happiness Index, Мат Фелън, българските компании демонстрират висока ефективност в оперативното изпълнение, осигурявайки нужните ресурси и яснота. Липсват обаче емоционалните стимули, като възможностите за израстване и признанието за добре свършена работа.
Той допълва, че дългосрочният успех и устойчивост на организациите зависят критично от способността на лидерите да изграждат емоционална връзка със своите екипи и да предоставят пространство за тяхното развитие.
Общият индекс на щастие и ангажираност в България е 6,9 от 10, което е малко под световната стойност от 7,3. Особено тревожно е ниското оценяване на справедливостта на възнагражденията и придобивките – 5,7 от 10, при глобален среден резултат от 6,5.
Признанието за служителите се оказва един от най-силните фактори, влияещи както на общата удовлетвореност, така и на желанието им да останат в компанията.
Изводите от доклада сочат, че българската организационна култура се намира в преломен момент. Докато компаниите успяват да организират работния процес, те трябва да инвестират повече в изграждането на доверие, чувство за принадлежност и осъзнаване на значимостта на труда, за да задържат ценните си кадри.
