В сърцето на социалния диалог у нас отново застана темата за управлението на пенсионните фондове. По време на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество бяха обсъдени ключови корекции в Наредбата за попечителските и консултативните съвети. Тези промени не са случайни, а са директно следствие от мащабните реформи в Кодекса за социално осигуряване, приети по-рано тази година, които целят да модернизират допълнителното пенсионно осигуряване.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова аргументира предложенията с необходимостта от прецизиране на правилата. Новата рамка предвижда по-ясни процедури за сформиране на съветите, детайлно разписване на техните функции и въвеждане на възможност за дистанционни заседания в изключителни ситуации. Според ведомството, тези стъпки ще гарантират по-прозрачно и ефективно функциониране на органите, които следят как се управляват спестяванията на милиони българи.
Докато работодателските организации – включително КРИБ, БТПП, АИКБ и БСК – дадоха пълната си подкрепа за новите текстове, синдикатите изразиха сериозни резерви. Основният сблъсък дойде от страна на КТ „Подкрепа“ и КНСБ, които поставиха под въпрос не само експертизата на бъдещите попечители, но и механизмите за тяхното освобождаване от длъжност.
От КТ „Подкрепа“ настояват функциите на попечителските съвети да бъдат обвързани със специфична финансова експертиза. Според тях тези органи трябва да притежават капацитет за детайлен анализ на инвестиционната дейност и финансовите отчети на дружествата, за да не остане контролът само на хартия. Именно липсата на достатъчно прецизност в тази посока стана причина организацията да не подкрепи част от проекта.
Още по-остра беше позицията на КНСБ относно правилата за прекратяване на мандати. Синдикалистите се противопоставиха на възможността членове на съветите да бъдат отстранявани при две последователни неявявания по „неуважителни причини“ или при разпространение на „чувствителна информация“. Според Ася Гонева от КНСБ, наредбата не дефинира ясно какво представлява увреждането на интересите на дружеството, което оставя врата за субективни решения.
В отговор на тези опасения, Комисията за финансов надзор (КФН) подчерта, че всеки съвет работи по свои вътрешни правила, които се договарят между партньорите. Диана Йорданова от КФН увери, че съществуващите норми за конфиденциалност и присъствие могат да бъдат доизкусурени, така че да не възпрепятстват работата на контролните органи, а да я дисциплинират.
