Сливен се опитва да намери по-гъвкав път към завършването на мащабните проекти за саниране, финансирани от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Кметът на града, Стефан Радев, отправи официални искания към управляващия орган, с цел да се избегне рискът от загуба на ценни финансови ресурси поради твърде стриктни административни изисквания.
Една от основните пречки е изискването за окончателно плащане едва след издаване на Акт 16. Тъй като строителните дейности приключват фактически с Акт 15, а административният път до въвеждането в експлоатация често е бавен, Общината предлага плащанията да се извършват веднага след приемането на строежа. Това би елиминирало излишните забавяния, които не зависят от изпълнителите.
Друг критичен момент е финансовото натоварване на местния бюджет. В момента правилата позволяват само едно междинно плащане след изпълнението на 50% от работите. Това принуждава Общината да използва собствени средства, за да разплаща с фирмите, което е тежко бреме за бюджета. Кметът настоява за възможност за повече междинни плащания, за да се осигури по-стабилен паричен поток.
Сливен е сред лидерите по брой одобрени обекти за саниране – общо 16 многофамилни жилищни сгради. Поради този мащаб, промените в механизма за плащане са от жизненоважно значение не само за града, но и за много други общини в страната, които се сблъскват със същите системни проблеми.
В основата на тези искания стои идеята, че държавната политика за саниране на частни обекти не трябва да прехвърля всички финансови и административни рискове върху общините. Оптимизирането на тези процеси би помогнало на България като цяло да усвои максималния обем средства по ПВУ, без да се компрометира качеството или сроковете.
