Паметникът на свободата на връх Св. Никола е много повече от камък и бетон; той е светилище на българския дух. За съжаление, в последните години това величие е засенчено от тъжната реалност на физическото разпадане, което се случва точно пред очите ни, докато времето безпощадно влияе върху структурата му.
Природата е сурова, но човешкото безразличие се оказва още по-разрушително. Корозията, мухълът и зейналите фуги се превърнаха в постоянни спътници на монумента. Падащите камъни са мълчалив, но тревожен сигнал, че времето за просто наблюдение и обещания отдавна е изтекло.
Пътят към необходимата реставрация се оказа истински бюрократичен лабиринт. Години наред плановете за ремонт се сриваха заради провалени обществени поръчки и политическа нестабилност. Смяната на правителствата и безкрайните избори се превърнаха в удобен механизъм за отлагането на спешните дейности по консервация.
Шокиращият факт е, че този национален символ не е виждал сериозна грижа от началото на 80-те години. Десетилетия на пълно пренебрегване оставиха паметника беззащитен срещу суровите стихии на планината, превръщайки го в заложник на административната инертност.
Сега, когато най-сетне се говори за реално начало на работата, очакванията на обществото са огромни. Реставрацията не трябва да бъде разглеждана просто като технически ремонт, а като акт на дълбоко уважение към историята и към тези, които са се борили за нашата свобода.
