
Спорът около размера на минималната работна заплата (МРЗ) в България отново е в центъра на вниманието. Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) заема категорична позиция, отказвайки да приеме определени правила за определяне на сумата, които биха ограничили растежа на доходите на най-ниско платените работници.
Основният конфликт се корени в предложението МРЗ да бъде фиксирана на 50% от основната средна заплата. Синдикатите категорично отхвърлят този модел, настоявайки вместо това за критерии, които са в съответствие с европейските директиви за адекватни заплати и стандартите на Международната организация на труда.
Погледът на социалните партньори е насочен и към дългосрочните промени. До 2027 година се планира въвеждането на нови индикатори, като Националният статистически институт ще разработи специална методика за измерване на националната издръжка на живота. Очаква се ръстът на индекса на малката потребителска кошница да замени сегашните измервания.
Освен потребителската кошница, в процеса на определяне на заплатите ще бъдат взети предвид и други важни икономически показатели. Сред тях са медианната заплата, общият ръст на брутните възнаграждения в страната, както и дългосрочният напредък в производителността на труда.
Колко всъщност ще бъде новата сума? Макар сегашният размер да е 620,20 евро, очакванията на КНСБ са за значително увеличение. Прогнозите сочат, че правителството ще се стреми към нива между 670 и 680 евро, за да отговори на нуждите на работниците.
Времето за окончателно решение е ограничено, тъй като целта е размерът на МРЗ да бъде определен до края на септември. Преговорите между правителството, синдикатите и работодателите продължават, като следващите ключови разговори са насрочени за началото на следващата седмица.
