Минималната работна заплата в България не е просто статистически показател, а жизненоважен минимум за близо половин милион души. При настоящия размер от 620,20 евро, всеки пети работещ в страната зависи пряко от това число. Въпреки това, новите предложения в проектобюджета създават сериозно напрежение, тъй като заплашват да „замразят“ възнагражденията, което за много семейства означава реално намаление на покупателната способност.
В центъра на конфликта е опитът на правителството да промени дългогодишната формула, според която минималното възнаграждение е 50% от средната заплата в страната. Макар да се говори за въвеждането на по-гъвкав механизъм, който да отчита производителността и инфлацията, както и за различни нива на заплащане според професиите, КНСБ вижда в това сериозен риск. Синдикатът предупреждава, че суспендирането на действащото законодателство преди приемането на нов модел е недопустимо и създава опасна несигурност.
Позицията на социалните партньори е категорична: всяка промяна трябва да бъде резултат от прозрачен тристранен диалог, а не от едностранни бюджетни решения. Настоява се, че държавата не трябва да се отказва от ролята си на безпристрастен гарант. Вместо просто да се променя цифрата, КНСБ предлага радикален подход чрез създаването на т.нар. „Национална издръжка на живота“. Този стандарт би послужил за обективен бенчмарк, който да гарантира, че заплатата действително покрива базовите нужди на човек.
Освен това се подчертава необходимостта от спазване на международните стандарти, по-конкретно Конвенция 131 на Международната организация на труда. Целта е да се постигне баланс между икономическата реалност на бизнеса и социалната защита на най-нископлатените работници. Според синдикалните лидери, замразяването на заплатите само задълбочава социалните неравенства в обществото.
В заключение, изискването е ясно: спорният параграф от проекта за бюджета да бъде оттеглен незабавно. Действащият механизъм трябва да остане в сила до 1 октомври 2026 г., когато трябва да бъде финализиран нов, справедлив и устойчив модел за определяне на МРЗ. Само така може да се гарантира, че достойният труд ще бъде възнаграден по начин, който не поставя под риск прехраната на стотици хиляди български семейства.
