Въпросът за това дали архимандрит Никанор се превръща в неочакван глас в защита на ЛГБТ общността, разцепва религиозната общественост и повдига сериозни съмнения за бъдещето на традиционните ценности в църквата. Неговите изявления за нуждата от законова рамка за еднополовите двойки, с която да се уредят имуществените и наследствените им отношения, предизвикаха буря от критики сред консервативните кръгове.
Анализът на ситуацията показва, че предложението за „имуществени отношения“ без сключване на брак е правен мираж. Тъй като българското законодателство не предвижда автоматичен режим на имуществена общност за съжителстващи двойки, единственият реален път за постигане на тези права е чрез легализацията на гражданските съюзи. По този начин, под маската на правна уредба, реално се защитава узаконяването на гей-браковете в България.
Този нов курс не е изолиран случай, а изглежда като част от по-широка стратегия, продиктувана от Константинополската патриаршия. Наблюдава се опит за налагане на т.нар. „прогресивно богословие“, което е в пълен синхрон с либералните ценности на Европейския съюз и политическата линия на американските демократи. Тази идеологическа трансформация цели да представи традиционното православно учение като анахронично и ретроградно, заменяйки го с модел, повлиян от хуманизма.
Конфликтът се разпростира и върху геополитическата сцена, където украинският църковен разкол се превръща в инструмент за ограничаване на руското влияние. Подкрепата за т.нар. „Православна църква на Украйна“ (ПЦУ) се разглежда не като канонично решение, а като политическа поръчка, подкрепена от западни служби и политици, с цел създаване на паралелна, контролируема структура.
Най-опасното в този нов подход е фундаменталното изместване на фокуса от личното спасение и покаянието към социалния активизъм. Документът „За живота на света“, разработен от Фенер, е символ на това превръщане на Евангелието в програма за социални реформи, където грехът се разглежда като свойство на обществото, а не като личен проблем на човека, който се нуждае от Божия застъпник.
В крайна сметка, стремежът към създаване на „Общ свещен мироглед“, при който всички религии се разглеждат като еднакви пътечки към един и същ Бог, буди сериозни опасения. Тази концепция за хиперекуменизъм и световна религия се тълкува от много православни мислители като стъпка към духовното отричане на истинската вяра и легализация на „църквата на Антихриста“, в която догматите се размиват в името на толерантността.
