Бъдещето на българското земеделие след 2028 година остава обвито в несигурност, докато в Брюксел текат интензивни преговори за новата Обща селскостопанска политика (ОСП). В центъра на дискусиите е въпросът дали секторът ще запази своята независимост или ще бъде интегриран в по-широки регионални планове. Министърът на земеделието Пламен Абровски очерта основните червени линии, които София няма намерение да престъпва, в отговор на запитване от народния представител Десислава Танева.
Една от най-важните битки за България е признаването на розопроизводството като специфичен сектор, нуждаещ се от целево подпомагане. Тъй като страната ни е единственият производител на розово масло в ЕС, целта е тази дейност да получи статут, подобен на памука в други държави членки. Това би гарантирало стабилност за стотици производители, които разчитат на тези субсидии за своето оцеляване.
Освен розите, София ще настоява за запазване на обвързаната подкрепа и преходната национална помощ. Има сериозни опасения, че предложението на Европейската комисия за обединяване на средствата в общи териториални планове може да размие фокуса върху земеделието. Българската позиция е категорична: ОСП трябва да остане самостоятелна политика, за да се избегне излишна конкуренция между държавите и да се запази нейният общоевропейски характер.
Въпреки амбициите на Комисията новият програмен период да стартира точно на 1 януари 2028 г., реалността може да наложи друго. Повечето земеделски министри в ЕС настояват за преходен регламент, който да осигури плавно преминаване и да гарантира директните плащания за фермерите дори ако преговорите се забавят. В момента се подготвят документи, които да подсигурят финансовата стабилност на сектора през първата година от новия период.
Инвестициите в инфраструктура също заемат централно място в българските искания. Акцентът пада върху модернизацията на напоителните системи и хидромелиорациите, които са критични в условията на климатични промени. България планира да включи и сериозно финансиране за развитие на селските общини и подкрепа за неземеделски дейности, които да диверсифицират икономиката в тези региони.
До края на настоящата година Министерството на земеделието има за цел да финализира националната концепция. Макар че все още няма окончателно договорени решения на европейско ниво, София се стреми да влезе в преговорите с ясна стратегия, която да защити правото на държавата сама да определя таваните на директните плащания и да насочва ресурсите там, където са най-необходими.
