В залата на Общинския съвет в Дупница се разгърна сериозен разговор за оцеляването на региона, който е в центъра на енергийните раздири в България. Местни лидери, народни представители и държавни чиновници се събраха, за да анализират Териториалния план за справедлив преход, но вместо оптимизъм, срещата беше белязана от тревога за бъдещето на Кюстендилска област.
Ставъките са изключително високи. Кметовете на Дупница, Бобов дол и Сапарева баня предупреждават, че внезапното спиране на ТЕЦ „Бобов дол“ би било социален удар с мащабите на катастрофа. Реч е за около 1200 семейства, чийто препитание зависи пряко от енергийния сектор. За самата община Дупница загубата би била още по-осезаема – 800 души без работа и месечен спад в местната икономика от 1,5 милиона евро.
Кметът на Бобов дол, Елза Величкова, изрази острото си несъгласие с бързото затваряне на въглищните мощности. Тя подчерта, че без реални инвестиции и алтернативи за заетост, регионът е обречен на обезлюдяване. Според нея общината не може да поеме сама тежестта на този преход, което прави държавната и европейската подкрепа жизненоважна.
В търсене на изход, Костадин Костадинов, председател на Общинския съвет в Дупница, предложи стратегическо развитие чрез създаването на логистична зона и индустриален парк „Рила“. Целта е да се създадат нови работни места, които да запълнят празнотата след енергетиката. Паралелно с това, кметът на Дупница, Първан Дангов, настоя ТЕЦ-ът да остане функционален поне до 2038 година, за да се гарантира енергийната сигурност.
Държавните представители пък се опитаха да успокоят обстановката. Областният управител Атанас Гергинов завяви, че ТЕЦ-ът е гарант за сигурността на страната, а народният представител Явор Гечев обеща пълна парламентарна подкрепа. Заместник-министър Русев от МТСП се ангажира с програми за преквалификация, въпреки че повечето служители в ТЕЦ-а категорично заявяват желанието си да останат на сегашните си позиции.
Най-критичният момент от дискусията обаче беше констатацията, че планът за справедлив преход, приет още през 2023 г., остава само на хартия. До момента не са привлечени нови инвеститори, нито е увеличен капацитетът на малкия бизнес в региона. Това прави пълната мобилизация на всички инструменти за развитие не просто желана, а абсолютно задължителна, за да се избегне икономическият срив.
