Представете си институция, създадена да развива българското изкуство, но която вместо това инвестира в боксери, клинове и луксозни чанти под guise на „работно облекло“. Точно това разкри одитът на Сметната палата за периода 2021-2023 г., който разгръща картина на абсурд и финансова безотговорност във Фонд „Култура“. Сумата от над 13 хиляди лева за бельо и туристически обувки е само върхът на айсберга в една система, в която административният каприз е надвиснал над творческия дух.
Най-трагичният извод от одита е, че художествената стойност на проектите се е оказала второстепенна. Вместо да търсят истински талант и принос към националната култура, комисиите са награждавали „изрядните“ документи. Така проектите, които са били технически правилно попълнени, са получавали финансиране, докато истинското изкуство е оставало в сянка поради липса на прозрачни критерии и субективни оценки. Резултатът е държавна политика, която подпомага бюрокрацията, а не творчеството.
Разхищението не е спряло до облеклото. Одиторите са открили, че публични средства са се изразходвали за алкохол, кетъринг за „заключителни коктейли“, нощувки и гориво. Тези разходи са минали незабелязано или са били одобрени поради системни забавяния в проверките. Докато някои творци чакат месеци за своите средства, администрацията е разполагала с гъвкав бюджет, който е надвишил лимитите за заплати с близо 600 хиляди лева.
Хаосът е бил подсилен и от политическата нестабилност – за три години са се сменили шестима министри на културата. Това е довело до административен паралич, при който договори са се подписвали без решение на Управителния съвет, а проверките по някои програми от 2022 г. все още не са извършени. Дори Проект 42 от Плана за възстановяване и устойчивост е бил сериозно забавен, което поставя под риск усвояването на европейски средства.
Общественото възмущение е подхранвано и от конкретни случаи на непрозрачност. Имена като Иво Аръков и проекти като „Другите българки“ или тези на организацията The Steps предизвикаха остри дебати за това кой всъщност определя какво е „ценно“ за обществото. Когато над 140 екипа остават без разглеждане заради внезапни промени в изискванията, става ясно, че проблемът е в системната некомпетентност.
Въпреки че в края на 2024 г. са предприети реформи, включително нов устройствен правилник и промени в закона, доверието в институцията е силно разклатено. Сметната палата е поставила строги препоръки, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г., за да се гарантира, че следващият път парите за култура ще отиват за култура, а не за гардероба на ръководството.
