Авиобаза „Безмер“ се превръща в стратегически център на внимание, след като присъствието на американски самолети-цистерни КС-135 и стотици военнослужащи там повиши профила на обекта като потенциална мишена. В контекста на нарастващата глобална нестабилност, бившият глава на ДАНС Цветлин Йовчев предупреждава, че България трябва да се подготви за неочаквани сценарии, свързани с ирански заплахи.
Според анализа на Йовчев, рисковете се разделят на две основни направления. Първото е директен въздушен удар с балистични ракети, които притежават капацитета да достигнат до нашата територия. В такъв случай разчитането на колективната отбрана на НАТО, американския флот в Средиземно море и съседните ни съюзници е критично. Специално е подчертана нуждата от повторно изискване към Гърция за придвижване на противоракетната система „Пейтриът“ към границата с България.
Вторият, по-скрит сценарий, е свързан с терористични действия срещу базата в „Безмер“. Тук акцентът пада върху оперативната готовност на МВР и ДАНС за засилено наблюдение и охрана, вместо разчитането на дипломатически канали, които в този случай се считат за неефективни. Паралелно с това, се посочва опасността от използването на дронове с независима навигация срещу критична инфраструктура, което налага бързото внедряване на национални антидрон системи.
Тази тревожна картина контрастира с официалната позиция на Министерството на отбраната. Министър Димитър Стоянов заявява, че службите не виждат пряка заплаха, а информацията от западни издания като „Файненшъл таймс“ се различава значително от данните, с които разполага София. Въпреки това, охраната на стратегическия обект в „Безмер“ вече е засилена, като разрешението за американското присъствие там е валидно до октомври 2026 г.
Освен външните заплахи, Цветлин Йовчев обръща внимание и на вътрешните системни проблеми, по-конкретно – критичния недостиг на подготвени кадри при евентуална мобилизация. Той предлага радикално решение чрез въвеждане на военно обучение още в училищата и допълнителна подготовка за младите хора след завършване на образованието им.
Тези стратегически промени се случват на фона на амбициозен национален план за отбрана. България се стреми постепенно да увеличи разходите си за сигурност и инфраструктура, с цел до 2035 година те да достигнат общо 5% от БВП, което би позволило по-добра адаптация към новата и динамична среда на сигурност.
