Българското юридическо общество загуби една от своите най-значими и авторитетни фигури. След кратко боледуване си отиде Антон Станков – човек, чието име е неразривно свързано с модернизацията на правосъдието и тежката работа по приспособяване на българското законодателство към европейските стандарти.
В периода между 2001 и 2005 г., заемайки поста министър на правосъдието в правителството на Симеон Сакскобургготски, Станков пое върху себе си огромната отговорност да подготви страната за членство в ЕС. Неговият мандат бе белязан от фундаментални промени в Конституцията и Закона за съдебната власт, които бяха ключови за отварянето на предприсъединителните глави с Брюксел.
Паралелно с министерския пост, той оглавяваше и Висшия съдебен съвет. В епоха на силни политически разचलгания, Антон Станков се отличаваше с рядкото умение да балансира между различните интереси и лобита, запазвайки обективност и диалогичен подход, което му спечели дълбоко уважение в магистратските среди.
Дори след оттеглянето си от активната политика, той не спря да бъде активен наблюдател и критик. Като адвокат, Станков се превърна в един от най-гласните противници на т.нар. „съдебна аристокрация“ и политизираната прокуратура, борейки се за система, която служи на закона, а не на частни или политически интереси. Неговата политическа активност, включваща и лидерски позиции в НДСВ след 2007 г., винаги е била в служба на професионалните му убеждения.
Пътят му към върха започна от Ямбол, където е роден през 1966 г., и мина през Софийския университет „Климент Охридски“. Кариерата му се развива стъпка по стъпка – от младши съдия в Шумен до член-съдия в Софийския градски съд. През 1999 г. той застава начело на Наказателната колегия на СГС, а по-късно ръководи и един от най-трагичните процеси в съдебната история – делото за загиналите деца в дискотека „Индиго“.
Професионалният му авторитет остана непокътнат и до последните му дни, което се отрази и в официалната му номинация за омбудсман през 2025 г. С неговото си отиване си отива епоха на принципи и стремеж към истинска реформа в българското право.
