В политическото пространство на България избухна нов скандал, свързан с използването на специализирани разузнавателни инструменти за цели, далеч от първоначалното им предназначение. Депутатът Калин Стоянов повдигна сериозни въпроси относно това дали Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е превишила правомощията си, проверявайки лидера на ДПС чрез международна база данни за борба с тероризма.
Става въпрос за т.нар. PNR система (Passenger Name Record), която събира детайлна информация за пътуващите по въздух – от лични данни и маршрути до специфични методи на плащане. Този инструмент е строго регулиран и по закон трябва да се използва единствено за предотвратяване на тежки престъпления и терористични заплахи. Според Стоянов обаче, достъпът до тези данни в случая с Делян Пеевски е бил неоснователен и буди съмнения за целенасочен натиск.
От парламентарната трибуна бяха отправени директни питания към служебния министър Иван Демерджиев и ръководните кадри в ДАНС и ГДБОП. Основният въпрос е кой точно е разпоредил тези справки и дали има конкретен служител, който е злоупотребил с правото си на достъп до чувствителната информация. От ДПС дори обявиха намерение да информират европейските партньорски служби за случая, тъй като системата е част от международен обмен на данни.
Реакцията на министър Демерджиев не закъсня, като той определи обвиненията като част от политическа стратегия. Според него зад тези сигнали прозира влиянието на самия Пеевски, а не реална загриженост за законността. В същото време се появиха и твърдения за скрита информация от страна на „Гранична полиция“ относно конкретни полети до Дубай, което допълнително усложнява ситуацията.
Спорът придоби още по-заплетен характер след намесването на името на конституционната съдийка Десислава Атанасова. Докато се тиражираха информации за съвместни пътувания, тя категорично отрече подобни твърдения, посочвайки съвсем различна дестинация и полет за съответния период. Това разминаване в информациите на институциите и засегнатите лица нагнетява напрежението по оста сигурност-политика.
Този казус повдига фундаментални въпроси за това как се управляват масивите от данни в България. Ако една система за сигурност, предназначена за глобална защита, може да бъде използвана като инструмент в политическите битки, то доверието в службите е сериозно застрашено. Предстои да разберем дали проверките ще доведат до реални последици или ще останат поредният епизод от институционалните войни.
