
Драмата с изчезването на 11-годишната Наталия завърши с неочакван, но логичен от психологическа гледна точка финал. След 23 дни в неизвестност, Асен Симеонов бе задържан, а детето спасено. Анализът на психиатъра д-р Веселин Герев разкрива стряскащия портрет на човек, който е действал не просто като похитител, а като „завършен психопат“, чийто единствен мотив е бил пълното подчинение и отмъщението.
Според експерта, Симеонов е притежавал изключителни умения за оцеляване в дивата природа, което го е превърнало в истински „трапер“. Познавайки отлично ландшафта в радиус от сто километра, той е използвал пещери и землянки, за да остане незабелязан за полицията. Подготовката му е била сериозна, като вероятно е разполагал с предварително скрити провизии, което му е позволило да издържи три седмици в укритие.
Ключът към задържането на детето не е била физическата сила, а дълбока и методична психологическа манипулация. Симеонов е използвал доверието, което Наталия е изпитала към него като пастрок, и е създал ситуация, в която момичето се е чувствало отговорно за безопасността на майка си. Чрез емоционален натиск и обещания за придобиване на умения за оцеляване, той е успял да я държи до себе си без физическа съпротива.
В основата на това цяло планиране стои мрачен мотив – желание за психологическо унижение на майката на детето. Д-р Герев подчертава, че за един психопат от този тип, отнемането на детето е най-тежкият удар, който може да се нанесе, за да се демонстрира власт и контрол върху емоциите на другия човек.
Въпреки перфектно изградения план и уменията за маскировка, Симеонов е бил победен от най-баналния човешки инстинкт – глада. Именно липсата на храна го е принудила да напусне безопасното си укритие и да се появи пред един магазин в село Овчарово, където е бил и арестуван. Този биологичен фактор се е оказал по-силен от волята му за бягство и е довел до бързото разкриване на местоположението на детето.
Случаят оставя горчив урок за уязвимостта на децата пред хора, които те познават и на които се доверяват, и показва как дори най-прецизният план на един манипулатор може да се срине пред базовите физиологични нужди на организма.
