Българската история пази мрачни спомени за юни 1923 година – месец, в който политическото напрежение прераства в открит сблъсък, а законното управление на Българския земеделски народен съюз е свалено чрез силата. Това не е просто смяна на кабинета, а началото на кървава ера, продиктувана от желанието за абсолютна власт и страха от социалните промени.
В центъра на заговора стоят две мощни сили: „Народен сговор“ и Военният съюз, но истинският диригент на процесите остава дворецът. Цар Борис III, който не е готов да бъде само формален глава на държавата, търси начин да възвърне реалното управление. Неговите интереси се засичат с тези на десните политически кръгове и едрия капитал, които се чувстват застрашени от реформите на Ал. Стамболийски и разрастването на комунистическото движение.
Пътят към преврата не е бил кратък. Първоначално десницата се опитва да използва легални инструменти чрез т.нар. Конституционен блок, но серия от неуспешни събори доказва, че демократичните методи не могат да победят земеделското мнозинство. Това принуждава заговорниците да се преместят в сенките, където Военният съюз започва методично да прониква във всички гарнизони в страната.
Заговорът е изтъкан от множество нишки. Към армията се присъединяват организации като „Кубрат“, скаутите и Съюза на запасните офицери. Особена роля играе и ВМРО, чиито провокации срещу правителството служат като ефективен „димовеен екран“, отклонявайки вниманието на Стамболийски от истинската опасност, която се концентрира в София.
Кулминацията настъпва след речта на Стамболийски в Хасково през май 1923 г., в която той открито атакува десните и капитала. Това, в комбинация с пренебрежението към монарха, става последната капка. В един акт на върховно лицемерие, само два дни преди удара, цар Борис III посещава министър-председателя в село Славовица, за да приспи бдителността му.
В нощта от 8 на 9 юни планът се изпълнява с хирургическа точност. Столичните обекти – пощата, гарата и държавните институции – са заети бързо и почти без съпротива. В провинцията се повтаря същата схема. Докато земеделските министри са арестувани, проф. Ал. Цанков вече се отправя към двореца „Врана“, за да легитимира новия режим с царски укази.
Въпреки че превратът е посрещнат на повечето места със слисване, в някои райони избухват очаци. Самият Ал. Стамболийски се опитва да води съпротива в Пазарджишко, но силата на армията се оказва смазваща. Така завършва земеделският експеримент, оставяйки след себе си дълбоки рани в българското общество.
