Българското горско стопанство е изправено пред сериозна демографска криза, която застрашава бъдещето на сектора. В Югоизточното държавно предприятие-Сливен статистиката е стряскаща – от общо 1158 служители едва 12 са на възраст до 25 години. Тази драстична липса на млади кадри е резултат от ниската привлекателност на професията и стагнацията в заплащането, което води до „застаряване“ на екипите, където над 40% от персонала е над 56 години.
Финансовата ситуация в системата е също толкова тревожна. Основният удар е нанесен от спада в търсенето на технологична дървесина, използвана за производство на мебели, хартия и пелети. Ключов фактор за този срив бе решението на холдинга „Монди“ да прекрати дейността на своя завод в Стамболийски, който годишно обработваше около един милион кубика дървесина. Това създаде излишък на пазара и принуди предприятията да продават ресурсите си на много по-ниски цени.
Парадоксално е, че усилията за пълна прозрачност в сектора всъщност повишават оперативните разходи. В момента всяка доставка е документирана с електронни билети, снимки на товара и точни GPS координати, които се качват в реално време. Макар това да е ефективна мярка срещу незаконната сеч, тя изисква повече човекочасове, повече гориво за придвижване по черните пътища и по-висока амортизация на автомобилите.
Директорът на ЮИДП-Сливен, инж. Деян Белемезов, категорично отрича разпространените слухове за „космически“ заплати от 14 000 евро за ръководителите в системата. Според него реалните възнаграждения за директорите са около 5 000 евро, което е далеч под медийните спекулации. Той подчертава, че финансовите затруднения са общи за почти всички предприятия, с изключение на някои специфични райони като Смолян, където се стопанисва по-скъпа дървесина.
Предприятието, което обхваща областите Бургас, Ямбол, Сливен, Хасково и Стара Загора, се нуждае от стабилни политически решения. Постоянната смяна на правителствата и ръководствата в министерството създава управленска несигурност, която пречи на вземането на стратегически стъпки за излизане от кризата. Без конкретни действия за подобряване на условията за младите специалисти, българската гора рискува да остане без хора, които да я пазят и стопанисват.
