Дълго време вярвахме, че краят на ерата на динозаврите е бил бавен и мъчителен процес, продиктуван от глад и студ. Но най-новото изследване от университета „Пърдю“, публикувано в Journal of Geophysical Research: Biogeosciences, разкрива много по-жестока истина. Оказва се, че гигантите не са изчезнали постепенно, а са били буквално опечени живи в рамките на няколко часа след сблъсъка с астероида Чиксулуб.
Механизмът на това планетарно унищожение е стряскащ. При удара в космоса са изстреляни над 1000 кубични километра изпарени скали, които са образували гъст облак от силикатен прах. Този прах не просто е засенчил слънцето, а е действал като капак на тенджера, улавяйки инфрачервената радиация и превръщайки атмосферата в гигантска фурна.
Термичният удар е бил толкова мощен, че радиацията е била 17 пъти по-силна от смъртоносната доза за човек. Топлината е била достатъчна, за да възпламени едновременно горите по целия свят, превръщайки повърхността на Земята в истинско барбекю, от което никой голям обитател не е могъл да избяга.
Единствените, които са оцелели в този огнен капан, са били тези, които са имали късмета да се крият дълбоко под земята в бърлоги или да са били потопени в кал и плитки води. Точно тази способност за укриване е позволила на малките бозайници и някои влечуги да оцелеят и впоследствие да наследят планетата.
Дори за тези, които са издържали първоначалния пламък, оцеляването е било почти невъзможно. Атмосферата е останала затрупана с фини токсични частици с размер от 2,5 микрометра. Този „химически прах“ е прониквал в белите дробове и кръвта на оцелелите в продължение на години, предизвиквайки задушаване и фатални заболявания.
Така, чрез комбинация от екстремна топлина и дълготрайни токсини, природата е заличила над 75% от живота на Земята, принуждавайки еволюцията да започне отначало с тези, които са успели да се скрият от огъня.
