„Роки“ на 50: как Силвестър Сталоун създаде филмов мит

sliven24

На 21 ноември 1976 г. в Ню Йорк за първи път е показан „Роки“ – филмът, който превръща Силвестър Сталоун от малко известен актьор и сценарист в една от най-разпознаваемите фигури на американското кино. Петдесет години по-късно историята на боксьора Роки Балбоа продължава да се разказва, а поредицата вече включва девет филма.

Зад героя стои сценарий, написан от самия Сталоун. Идеята му идва след мача между Мохамед Али и Чък Уепнър през 1975 г. Сталоун разказва, че първо обмислял темата около месец, след което оставил историята да узрее още 10 месеца. Финалният сценарий бил написан за три дни и половина.

Историята, която студиата първоначално не искат

„Роки“ е заснет за 25 дни с ограничен бюджет. В центъра е Роки Балбоа – боксьор от Филаделфия, който получава неочакван шанс да се изправи срещу световния шампион в тежка категория Аполо Крийд.

Сталоун настоява да изпълни главната роля, въпреки че продуцентите предпочитат по-известни актьори. Години по-късно той се шегува, че за ролята са били обсъждани Робърт Редфорд и Джеймс Каан и че продуцентите „дори биха взели кенгуру“.

Рискът се отплаща. Филмът печели „Оскар“ за най-добър филм и се оказва по-силен от продукции като „Шофьор на такси“ и „Цялото президентско войнство“. Режисьор е Джон Г. Авилдсен, а успехът поставя началото на една от най-дълголетните филмови поредици.

„Роки не е аз“

Сталоне нееднократно прави разлика между себе си и героя. В интервю от 1990 г. той казва, че Роки не е негово копие и че персонажът е по-безупречен в морално отношение.

Според актьора именно уязвимостта прави героя близък до публиката. Роки няма пари и изключителни умения, но има смелост и принципи. В друга своя равносметка Сталоун посочва, че персонажът е загубил повече мачове, отколкото е спечелил – 27 от общо 52.

През 2019 г. той заявява, че ако трябва да избира между Роки и Рамбо, би предпочел Роки. Причината е, че боксьорът е по-оптимистичен, умее да се смее и приема победите и пораженията по-философски.

Пет десетилетия по-късно

През 2026 г. Сталоун посочва Роки Марчиано като основен източник на вдъхновение за името и образа на героя. Същата година зрителите получават и „Роки — това съм аз“ на Питър Фарели – филм за създаването на оригиналната продукция, в който младия Сталоне играе Антъни Иполито.

В интервю за Associated Press Сталоун признава, че вече не може да се нарича аутсайдер. „Аз съм човек с голям късмет“, казва той. Въпреки това връзката му с Роки остава жива: по думите му героят е неговата въображаема ролевa представа за мъж, неговият баща и човекът, който самият той е искал да бъде.

Източници: rbc.ru, apnews.com, festival-cannes.com

Източник fakti.bg.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Дания обявява война на руските хибридни заплахи

Датските власти официално разкриха, че са успели да пресекат опит за атентат на своя територия, организиран по нареждане на руските разузнавателни служби. Според разследването, за изпълнението на мократа поръчка са били вербувани членове на престъпната групировка LTF, което хвърля светлина върху опасните методи, използвани от Москва за дестабилизация на Европа. […]
дания обявява война на руските хибридни заплахи